1 ( По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

Deus meu, Deus meu, por que me desamparaste? por que estás afastado de me auxiliar, e das palavras do meu bramido?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

Deus meu, eu clamo de dia, porém tu não me ouves; também de noite, mas não acho sossego.

3 Н о Ти си Святият, Който си възцарен между Израелевите хваления.

Contudo tu és santo, entronizado sobre os louvores de Israel.

4 Н а Теб уповаваха бащите ни, уповаваха - и Ти ги избави.

Em ti confiaram nossos pais; confiaram, e tu os livraste.

5 К ъм Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

A ti clamaram, e foram salvos; em ti confiaram, e não foram confundidos.

6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

Mas eu sou verme, e não homem; opróbrio dos homens e desprezado do povo.

7 В сички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

Todos os que me vêem zombam de mim, arreganham os beiços e meneiam a cabeça, dizendo:

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

Confiou no Senhor; que ele o livre; que ele o salve, pois que nele tem prazer.

9 Н о Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

Mas tu és o que me tiraste da madre; o que me preservaste, estando eu ainda aos seios de minha mãe.

10 н а Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

Nos teus braços fui lançado desde a madre; tu és o meu Deus desde o ventre de minha mãe.

11 Д а не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

Não te alongues de mim, pois a angústia está perto, e não há quem acuda.

12 М ного телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Muitos touros me cercam; fortes touros de Basã me rodeiam.

13 О твориха срещу мен устата си - като лъв, който граби и реве.

Abrem contra mim sua boca, como um leão que despedaça e que ruge.

14 Р азлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

Como água me derramei, e todos os meus ossos se desconjuntaram; o meu coração é como cera, derreteu-se no meio das minhas entranhas.

15 С илата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

A minha força secou-se como um caco e a língua se me pega ao paladar; tu me puseste no pó da morte.

16 З ащото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

Pois cães me rodeiam; um ajuntamento de malfeitores me cerca; transpassaram-me as mãos e os pés.

17 М ога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

Posso contar todos os meus ossos. Eles me olham e ficam a mirar-me.

18 Р азделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

Repartem entre si as minhas vestes, e sobre a minha túnica lançam sortes.

19 Н о Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

Mas tu, Senhor, não te alongues de mim; força minha, apressa-te em socorrer-me.

20 И збави от меч душата ми, живота ми - от силата на кучето.

Livra-me da espada, e a minha vida do poder do cão.

21 И збави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

Salva-me da boca do leão, sim, livra-me dos chifres do boi selvagem.

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

Então anunciarei o teu nome aos meus irmãos; louvar-te-ei no meio da congregação.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израелевото потомство.

Vós, que temeis ao Senhor, louvai-o; todos vós, filhos de Jacó, glorificai-o; temei-o todos vós, descendência de Israel.

24 З ащото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

Porque não desprezou nem abominou a aflição do aflito, nem dele escondeu o seu rosto; antes, quando ele clamou, o ouviu.

25 О т Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

De ti vem o meu louvor na grande congregação; pagarei os meus votos perante os que o temem.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

Os mansos comerão e se fartarão; louvarão ao Senhor os que o buscam. Que o vosso coração viva eternamente!

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

Todos os limites da terra se lembrarão e se converterão ao Senhor, e diante dele adorarão todas as famílias das nações.

28 з ащото царството е на Господа и Той владее над народите.

Porque o domínio é do Senhor, e ele reina sobre as nações.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

Todos os grandes da terra comerão e adorarão, e todos os que descem ao pó se prostrarão perante ele, os que não podem reter a sua vida.

30 н еговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

A posteridade o servirá; falar-se-á do Senhor ã geração vindoura.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.

Chegarão e anunciarão a justiça dele; a um povo que há de nascer contarão o que ele fez.