1 ( По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

My God, my God, why hast thou forsaken me? why art thou so far from helping me, and from the words of my roaring?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

O my God, I cry in the daytime, but thou hearest not; and in the night season, and am not silent.

3 Н о Ти си Святият, Който си възцарен между Израелевите хваления.

But thou art holy, O thou that inhabitest the praises of Israel.

4 Н а Теб уповаваха бащите ни, уповаваха - и Ти ги избави.

Our fathers trusted in thee: they trusted, and thou didst deliver them.

5 К ъм Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

They cried unto thee, and were delivered: they trusted in thee, and were not confounded.

6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

But I am a worm, and no man; a reproach of men, and despised of the people.

7 В сички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

All they that see me laugh me to scorn: they shoot out the lip, they shake the head, saying,

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

He trusted on the Lord that he would deliver him: let him deliver him, seeing he delighted in him.

9 Н о Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

But thou art he that took me out of the womb: thou didst make me hope when I was upon my mother’s breasts.

10 н а Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

I was cast upon thee from the womb: thou art my God from my mother’s belly.

11 Д а не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

Be not far from me; for trouble is near; for there is none to help.

12 М ного телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

Many bulls have compassed me: strong bulls of Bashan have beset me round.

13 О твориха срещу мен устата си - като лъв, който граби и реве.

They gaped upon me with their mouths, as a ravening and a roaring lion.

14 Р азлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

I am poured out like water, and all my bones are out of joint: my heart is like wax; it is melted in the midst of my bowels.

15 С илата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

My strength is dried up like a potsherd; and my tongue cleaveth to my jaws; and thou hast brought me into the dust of death.

16 З ащото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

For dogs have compassed me: the assembly of the wicked have inclosed me: they pierced my hands and my feet.

17 М ога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

I may tell all my bones: they look and stare upon me.

18 Р азделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

They part my garments among them, and cast lots upon my vesture.

19 Н о Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

But be not thou far from me, O Lord: O my strength, haste thee to help me.

20 И збави от меч душата ми, живота ми - от силата на кучето.

Deliver my soul from the sword; my darling from the power of the dog.

21 И збави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

Save me from the lion’s mouth: for thou hast heard me from the horns of the unicorns.

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

I will declare thy name unto my brethren: in the midst of the congregation will I praise thee.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израелевото потомство.

Ye that fear the Lord, praise him; all ye the seed of Jacob, glorify him; and fear him, all ye the seed of Israel.

24 З ащото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

For he hath not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; neither hath he hid his face from him; but when he cried unto him, he heard.

25 О т Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

My praise shall be of thee in the great congregation: I will pay my vows before them that fear him.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

The meek shall eat and be satisfied: they shall praise the Lord that seek him: your heart shall live for ever.

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

All the ends of the world shall remember and turn unto the Lord: and all the kindreds of the nations shall worship before thee.

28 з ащото царството е на Господа и Той владее над народите.

For the kingdom is the Lord’s: and he is the governor among the nations.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

All they that be fat upon earth shall eat and worship: all they that go down to the dust shall bow before him: and none can keep alive his own soul.

30 н еговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

A seed shall serve him; it shall be accounted to the Lord for a generation.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.

They shall come, and shall declare his righteousness unto a people that shall be born, that he hath done this.