1 ( По слав. 10.) За първия певец. Давидов псалом. На Господа уповавам. Как казвате на душата ми: Бягай в гората като птица?

In the Lord put I my trust: how say ye to my soul, Flee as a bird to your mountain?

2 П онеже, ето, нечестивите опъват лък, приготвят стрелите си на тетивите, за да стрелят в тъмно по онези, които са с право сърце.

For, lo, the wicked bend their bow, they make ready their arrow upon the string, that they may privily shoot at the upright in heart.

3 З ащото основите се разориха; а праведният какво е извършил?

If the foundations be destroyed, what can the righteous do?

4 Г оспод е в святия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките синове.

The Lord is in his holy temple, the Lord’s throne is in heaven: his eyes behold, his eyelids try, the children of men.

5 Г оспод изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

The Lord trieth the righteous: but the wicked and him that loveth violence his soul hateth.

6 Н ад нечестивите ще хвърли примки; огън, сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.

Upon the wicked he shall rain snares, fire and brimstone, and an horrible tempest: this shall be the portion of their cup.

7 З ащото праведният Бог обича правдата; праведният човек ще гледа лицето Му.

For the righteous Lord loveth righteousness; his countenance doth behold the upright.