1 К огато Исус свърши тези думи, каза на учениците Си:

And it came to pass, when Jesus had finished all these sayings, he said unto his disciples,

2 З наете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

Ye know that after two days is the feast of the passover, and the Son of man is betrayed to be crucified.

3 Т огава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,

Then assembled together the chief priests, and the scribes, and the elders of the people, unto the palace of the high priest, who was called Caiaphas,

4 и се наговаряха как да уловят Исус с коварство и да Го погубят;

and consulted that they might take Jesus by subtilty, and kill him.

5 н о си казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа. Помазването на Исус Христос във Витания

But they said, Not on the feast day, lest there be an uproar among the people.

6 А когато Исус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения,

Now when Jesus was in Bethany, in the house of Simon the leper,

7 д о Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, докато Той седеше на трапезата.

there came unto him a woman having an alabaster box of very precious ointment, and poured it on his head, as he sat at meat.

8 А учениците, като видяха това, възнегодуваха, като казваха: Защо се прахоса това?

But when his disciples saw it, they had indignation, saying, To what purpose is this waste?

9 З ащото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромасите.

For this ointment might have been sold for much, and given to the poor.

10 Н о Исус, като узна това, им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши добро дело за Мене.

When Jesus understood it, he said unto them, Why trouble ye the woman? for she hath wrought a good work upon me.

11 З ащото сиромасите винаги се намират между вас, но Аз не винаги съм между вас.

For ye have the poor always with you; but me ye have not always.

12 З ащото тя, като изля това миро върху тялото Ми, направи го, за да Ме приготви за погребение.

For in that she hath poured this ointment on my body, she did it for my burial.

13 И стина ви казвам: Където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. Предателството на Юда

Verily I say unto you, Wheresoever this gospel shall be preached in the whole world, there shall also this, that this woman hath done, be told for a memorial of her.

14 Т огава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:

Then one of the twelve, called Judas Iscariot, went unto the chief priests,

15 К акво ще ми дадете, за да ви Го предам? И те му определиха награда от тридесет сребърника.

and said unto them, What will ye give me, and I will deliver him unto you? And they covenanted with him for thirty pieces of silver.

16 И оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде. Тайната вечеря

And from that time he sought opportunity to betray him.

17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш Пасхата?

Now the first day of the feast of unleavened bread the disciples came to Jesus, saying unto him, Where wilt thou that we prepare for thee to eat the passover?

18 Т ой каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си.

And he said, Go into the city to such a man, and say unto him, The Master saith, My time is at hand; I will keep the passover at thy house with my disciples.

19 И учениците направиха, както им заръча Исус, и приготвиха Пасхата.

And the disciples did as Jesus had appointed them; and they made ready the passover.

20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

Now when the even was come, he sat down with the twelve.

21 И докато ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

And as they did eat, he said, Verily I say unto you, that one of you shall betray me.

22 А те, много наскърбени, започнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

And they were exceeding sorrowful, and began every one of them to say unto him, Lord, is it I?

23 Т ой отговори: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

And he answered and said, He that dippeth his hand with me in the dish, the same shall betray me.

24 Ч овешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

The Son of man goeth as it is written of him: but woe unto that man by whom the Son of man is betrayed! it had been good for that man if he had not been born.

25 А Юда, който Го предаде, попита: Да не съм аз, Учителю? Исус му отвърна: Ти каза.

Then Judas, which betrayed him, answered and said, Master, is it I? He said unto him, Thou hast said.

26 И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови го и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте - това е Моето тяло.

And as they were eating, Jesus took bread, and blessed it, and brake it, and gave it to the disciples, and said, Take, eat; this is my body.

27 В зе и чашата и като благодари на Бога, даде им и каза: Пийте от нея всички!

And he took the cup, and gave thanks, and gave it to them, saying, Drink ye all of it;

28 З ащото това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за прощаване на греховете.

for this is my blood of the new testament, which is shed for many for the remission of sins.

29 Н о казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.

But I say unto you, I will not drink henceforth of this fruit of the vine, until that day when I drink it new with you in my Father’s kingdom.

30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. Исус предсказва отричането на Петър

And when they had sung an hymn, they went out into the mount of Olives.

31 Т огава Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овцете на стадото ще се разпръснат."

Then saith Jesus unto them, All ye shall be offended because of me this night: for it is written, I will smite the shepherd, and the sheep of the flock shall be scattered abroad.

32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.

But after I am risen again, I will go before you into Galilee.

33 А Петър Му отговори: Дори и всички да се съблазнят поради Теб, аз никога няма да се съблазня.

Peter answered and said unto him, Though all men shall be offended because of thee, yet will I never be offended.

34 И сус Му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

Jesus said unto him, Verily I say unto thee, That this night, before the cock crow, thou shalt deny me thrice.

35 П етър Му каза: Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и всички други ученици. В Гетсиманската градина

Peter said unto him, Though I should die with thee, yet will I not deny thee. Likewise also said all the disciples.

36 Т огава Исус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания; и каза на учениците Си: Поседете тук, докато отида там да се помоля.

Then cometh Jesus with them unto a place called Gethsemane, and saith unto the disciples, Sit ye here, while I go and pray yonder.

37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува.

And he took with him Peter and the two sons of Zebedee, and began to be sorrowful and very heavy.

38 Т огава им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мен.

Then saith he unto them, My soul is exceeding sorrowful, even unto death: tarry ye here, and watch with me.

39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

And he went a little further, and fell on his face, and prayed, saying, O my Father, if it be possible, let this cup pass from me: nevertheless not as I will, but as thou wilt.

40 Д ойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Не можахте ли поне един час да бдите с Мене?

And he cometh unto the disciples, and findeth them asleep, and saith unto Peter, What, could ye not watch with me one hour?

41 Б дете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

Watch and pray, that ye enter not into temptation: the spirit indeed is willing, but the flesh is weak.

42 П ак отиде втори път и се помоли, като каза: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.

He went away again the second time, and prayed, saying, O my Father, if this cup may not pass away from me, except I drink it, thy will be done.

43 И като дойде, пак ги намери заспали; защото очите им бяха натежали.

And he came and found them asleep again: for their eyes were heavy.

44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

And he left them, and went away again, and prayed the third time, saying the same words.

45 Т огава дойде при учениците и им каза: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

Then cometh he to his disciples, and saith unto them, Sleep on now, and take your rest: behold, the hour is at hand, and the Son of man is betrayed into the hands of sinners.

46 С танете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. Залавянето на Исус

Rise, let us be going: behold, he is at hand that doth betray me.

47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него - голямо множество, с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници и народните старейшини.

And while he yet spake, lo, Judas, one of the twelve, came, and with him a great multitude with swords and staves, from the chief priests and elders of the people.

48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав, Той е; хванете Го.

Now he that betrayed him gave them a sign, saying, Whomsoever I shall kiss, that same is he: hold him fast.

49 И веднага се приближи до Исус и каза: Здравей, Учителю! И Го целуна.

And forthwith he came to Jesus, and said, Hail, master; and kissed him.

50 А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл, направи го. Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Исус и Го хванаха.

And Jesus said unto him, Friend, wherefore art thou come? Then came they, and laid hands on Jesus, and took him.

51 И , ето, един от тези, които бяха с Исус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, отсече ухото му.

And, behold, one of them which were with Jesus stretched out his hand, and drew his sword, and struck a servant of the high priest’s, and smote off his ear.

52 Т огава Исус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които посягат към меча, от меч ще загинат.

Then said Jesus unto him, Put up again thy sword into his place: for all they that take the sword shall perish with the sword.

53 И ли мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?

Thinkest thou that I cannot now pray to my Father, and he shall presently give me more than twelve legions of angels?

54 Н о тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така?

But how then shall the scriptures be fulfilled, that thus it must be?

55 В същия час Исус каза на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

In that same hour said Jesus to the multitudes, Are ye come out as against a thief with swords and staves for to take me? I sat daily with you teaching in the temple, and ye laid no hold on me.

56 Н о всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. Исус Христос на съд пред Синедриона

But all this was done, that the scriptures of the prophets might be fulfilled. Then all the disciples forsook him, and fled.

57 А тези, които бяха хванали Исус, Го заведоха у първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.

And they that had laid hold on Jesus led him away to Caiaphas the high priest, where the scribes and the elders were assembled.

58 А Петър вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със слугите да види края.

But Peter followed him afar off unto the high priest’s palace, and went in, and sat with the servants, to see the end.

59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт;

Now the chief priests, and elders, and all the council, sought false witness against Jesus, to put him to death;

60 о баче не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама и казаха:

but found none: yea, though many false witnesses came, yet found they none. At the last came two false witnesses,

61 Т ози каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.

and said, This fellow said, I am able to destroy the temple of God, and to build it in three days.

62 Т огава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе?

And the high priest arose, and said unto him, Answerest thou nothing? what is it which these witness against thee?

63 Н о Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син?

But Jesus held his peace. And the high priest answered and said unto him, I adjure thee by the living God, that thou tell us whether thou be the Christ, the Son of God.

64 И сус му отговори: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.

Jesus saith unto him, Thou hast said: nevertheless I say unto you, Hereafter shall ye see the Son of man sitting on the right hand of power, and coming in the clouds of heaven.

65 Т огава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

Then the high priest rent his clothes, saying, He hath spoken blasphemy; what further need have we of witnesses? behold, now ye have heard his blasphemy.

66 А в отговор казаха: Заслужава смъртно наказание.

What think ye? They answered and said, He is guilty of death.

67 Т огава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

Then did they spit in his face, and buffeted him; and others smote him with the palms of their hands,

68 П ознай, Христе, кой Те удари? Отричането на Петър

saying, Prophesy unto us, thou Christ, Who is he that smote thee?

69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исус Галилеянина.

Now Peter sat without in the palace: and a damsel came unto him, saying, Thou also wast with Jesus of Galilee.

70 А той се отрече пред всички, като каза: Не разбирам какво говориш.

But he denied before them all, saying, I know not what thou sayest.

71 И когато излезе в преддверието, видя го друга слугиня и каза на тези, които бяха там: И този беше с Исус Назарянина.

And when he was gone out into the porch, another maid saw him, and said unto them that were there, This fellow was also with Jesus of Nazareth.

72 И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.

And again he denied with an oath, I do not know the man.

73 С лед малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

And after a while came unto him they that stood by, and said to Peter, Surely thou also art one of them; for thy speech bewrayeth thee.

74 Т огава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И на часа петелът пропя.

Then began he to curse and to swear, saying, I know not the man. And immediately the cock crew.

75 И Петър си спомни думите на Исус, Който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе навън и плака горко.

And Peter remembered the word of Jesus, which said unto him, Before the cock crow, thou shalt deny me thrice. And he went out, and wept bitterly.