1 И ма време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

To every thing there is a season, and a time to every purpose under the heaven:

2 в реме за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

a time to be born, and a time to die; a time to plant, and a time to pluck up that which is planted;

3 в реме за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

a time to kill, and a time to heal; a time to break down, and a time to build up;

4 в реме за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

a time to weep, and a time to laugh; a time to mourn, and a time to dance;

5 в реме за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

a time to cast away stones, and a time to gather stones together; a time to embrace, and a time to refrain from embracing;

6 в реме за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

a time to get, and a time to lose; a time to keep, and a time to cast away;

7 в реме за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

a time to rend, and a time to sew; a time to keep silence, and a time to speak;

8 в реме за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

a time to love, and a time to hate; a time of war, and a time of peace.

9 К аква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

What profit hath he that worketh in that wherein he laboureth?

10 В идях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

I have seen the travail, which God hath given to the sons of men to be exercised in it.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

He hath made every thing beautiful in his time: also he hath set the world in their heart, so that no man can find out the work that God maketh from the beginning to the end.

12 П ознах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

I know that there is no good in them, but for a man to rejoice, and to do good in his life.

13 и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

And also that every man should eat and drink, and enjoy the good of all his labour, it is the gift of God.

14 П ознах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

I know that, whatsoever God doeth, it shall be for ever: nothing can be put to it, nor any thing taken from it: and God doeth it, that men should fear before him.

15 К аквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

That which hath been is now; and that which is to be hath already been; and God requireth that which is past.

16 В идях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

And moreover I saw under the sun the place of judgment, that wickedness was there; and the place of righteousness, that iniquity was there.

17 К азах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

I said in mine heart, God shall judge the righteous and the wicked: for there is a time there for every purpose and for every work.

18 К азах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

I said in mine heart concerning the estate of the sons of men, that God might manifest them, and that they might see that they themselves are beasts.

19 З ащото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

For that which befalleth the sons of men befalleth beasts; even one thing befalleth them: as the one dieth, so dieth the other; yea, they have all one breath; so that a man hath no preeminence above a beast: for all is vanity.

20 В сички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

All go unto one place; all are of the dust, and all turn to dust again.

21 К ой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

Who knoweth the spirit of man that goeth upward, and the spirit of the beast that goeth downward to the earth?

22 И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?

Wherefore I perceive that there is nothing better, than that a man should rejoice in his own works; for that is his portion: for who shall bring him to see what shall be after him?