1 И ма време за всяко нещо и срок - за всяка работа под небето:

Para tudo há uma ocasião certa; há um tempo certo para cada propósito debaixo do céu:

2 в реме за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

Tempo de nascer e tempo de morrer, tempo de plantar e tempo de arrancar o que se plantou,

3 в реме за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

tempo de matar e tempo de curar, tempo de derrubar e tempo de construir,

4 в реме за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;

tempo de chorar e tempo de rir, tempo de prantear e tempo de dançar,

5 в реме за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;

tempo de espalhar pedras e tempo de ajuntá-las, tempo de abraçar e tempo de se conter,

6 в реме за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;

tempo de procurar e tempo de desistir, tempo de guardar e tempo de jogar fora,

7 в реме за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене;

tempo de rasgar e tempo de costurar, tempo de calar e tempo de falar,

8 в реме за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

tempo de amar e tempo de odiar, tempo de lutar e tempo de viver em paz.

9 К аква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

O que ganha o trabalhador com todo o seu esforço?

10 В идях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

Tenho visto o fardo que Deus impôs aos homens.

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

Ele fez tudo apropriado ao seu tempo. Também pôs no coração do homem o anseio pela eternidade; mesmo assim ele não consegue compreender inteiramente o que Deus fez.

12 П ознах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;

Descobri que não há nada melhor para o homem do que ser feliz e praticar o bem enquanto vive.

13 и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога.

Descobri também que poder comer, beber e ser recompensado pelo seu trabalho é um presente de Deus.

14 П ознах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.

Sei que tudo o que Deus faz permanecerá para sempre; a isso nada se pode acrescentar, e disso nada se pode tirar. Deus assim faz para que os homens o temam.

15 К аквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало.

Aquilo que é, já foi, e o que será, já foi anteriormente; Deus investigará o passado.

16 В идях още под слънцето мястото на съда, а там - беззаконието, и мястото на правдата, а там - неправдата. Изводи за живота

Descobri também que debaixo do sol: No lugar da justiça havia impiedade, no lugar da retidão, ainda mais impiedade.

17 К азах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.

Fiquei pensando: O justo e o ímpio, Deus julgará ambos, pois há um tempo para todo propósito, um tempo para tudo o que acontece.

18 К азах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

Também pensei: Deus prova os homens para que vejam que são como os animais.

19 З ащото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

O destino do homem é o mesmo do animal; o mesmo destino os aguarda. Assim como morre um, também morre o outro. Todos têm o mesmo fôlego de vida; o homem não tem vantagem alguma sobre o animal. Nada faz sentido!

20 В сички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.

Todos vão para o mesmo lugar; vieram todos do pó, e ao pó todos retornarão.

21 К ой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята?

Quem pode dizer se o fôlego do homem sobe às alturas e se o fôlego do animal desce para a terra?

22 И така, видях, че за човека няма по-добро освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него?

Por isso concluí que não há nada melhor para o homem do que desfrutar do seu trabalho, porque esta é a sua recompensa. Pois, quem poderá fazê-lo ver o que acontecerá depois de morto?