Изход 16 ~ Êxodo 16

picture

1 К ато се вдигнаха от Елим, цялото общество израелтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

Toda a comunidade de Israel partiu de Elim e chegou ao deserto de Sim, que fica entre Elim e o Sinai. Foi no décimo quinto dia do segundo mês, depois que saíram do Egito.

2 А в пустинята цялото общество израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

No deserto, toda a comunidade de Israel reclamou a Moisés e Arão.

3 И зраелтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

Disseram-lhes os israelitas: “Quem dera a mão do Senhor nos tivesse matado no Egito! Lá nos sentávamos ao redor das panelas de carne e comíamos pão à vontade, mas vocês nos trouxeram a este deserto para fazer morrer de fome toda esta multidão!”

4 Т огава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам - ще ходят ли по закона Ми, или не.

Disse, porém, o Senhor a Moisés: “Eu lhes farei chover pão do céu. O povo sairá e recolherá diariamente a porção necessária para aquele dia. Com isso os porei à prova para ver se seguem ou não as minhas instruções.

5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

No sexto dia trarão para ser preparado o dobro do que recolhem nos outros dias”.

6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израелтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

Assim Moisés e Arão disseram a todos os israelitas: “Ao entardecer, vocês saberão que foi o Senhor quem os tirou do Egito,

7 а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

e amanhã cedo verão a glória do Senhor, porque o Senhor ouviu a queixa de vocês contra ele. Quem somos nós para que vocês reclamem a nós?”

8 М оисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.

Disse ainda Moisés: “O Senhor lhes dará carne para comer ao entardecer e pão à vontade pela manhã, porque ele ouviu as suas queixas contra ele. Quem somos nós? Vocês não estão reclamando de nós, mas do Senhor ”.

9 М оисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израелтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

Disse Moisés a Arão: “Diga a toda a comunidade de Israel que se apresente ao Senhor, pois ele ouviu as suas queixas”.

10 А докато Аарон говореше на цялото общество израелтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

Enquanto Arão falava a toda a comunidade, todos olharam em direção ao deserto, e a glória do Senhor apareceu na nuvem.

11 И Господ каза на Моисей:

E o Senhor disse a Moisés:

12 Ч ух ропота на израелтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

“Ouvi as queixas dos israelitas. Responda-lhes que ao pôr-do-sol vocês comerão carne, e ao amanhecer se fartarão de pão. Assim saberão que eu sou o Senhor, o seu Deus”.

13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

No final da tarde, apareceram codornizes que cobriram o lugar onde estavam acampados; ao amanhecer havia uma camada de orvalho ao redor do acampamento.

14 С лед като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

Depois que o orvalho secou, flocos finos semelhantes a geada estavam sobre a superfície do deserto.

15 К огато израелтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

Quando os israelitas viram aquilo, começaram a perguntar uns aos outros: “Que é isso?”, pois não sabiam do que se tratava. Disse-lhes Moisés: “Este é o pão que o Senhor lhes deu para comer.

16 Е то какво заповядва Господ: Съберете от него - всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

Assim ordenou o Senhor: ‘Cada chefe de família recolha quanto precisar: um jarro para cada pessoa da sua tenda’”.

17 И израелтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

Os israelitas fizeram como lhes fora dito; alguns recolheram mais, outros menos.

18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

Quando mediram com o jarro, quem tinha recolhido muito não teve demais, e não faltou a quem tinha recolhido pouco. Cada um recolheu quanto precisava.

19 М оисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

“Ninguém deve guardar nada para a manhã seguinte”, ordenou-lhes Moisés.

20 О баче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израелтяните.

Todavia, alguns deles não deram atenção a Moisés e guardaram um pouco até a manhã seguinte, mas aquilo criou bicho e começou a cheirar mal. Por isso Moisés irou-se contra eles.

21 Т е го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

Cada manhã todos recolhiam quanto precisavam, pois, quando o sol esquentava, aquilo se derretia.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

No sexto dia recolheram o dobro: dois jarros para cada pessoa; e os líderes da comunidade foram contar isso a Moisés,

23 А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

que lhes explicou: “Foi isto que o Senhor ordenou: ‘Amanhã será dia de descanso, sábado consagrado ao Senhor. Assem e cozinhem o que quiserem. Guardem o que sobrar até a manhã seguinte’”.

24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

E eles o guardaram até a manhã seguinte, como Moisés tinha ordenado, e não cheirou mal nem criou bicho.

25 Т огава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.

“Comam-no hoje”, disse Moisés, “pois hoje é o sábado do Senhor. Hoje, vocês não o encontrarão no terreno.

26 Ш ест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

Durante seis dias vocês podem recolhê-lo, mas, no sétimo dia, o sábado, nada acharão.”

27 О баче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

Apesar disso, alguns deles saíram no sétimo dia para recolhê-lo, mas não encontraram nada.

28 Т огава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

Então o Senhor disse a Moisés: “Até quando vocês se recusarão a obedecer aos meus mandamentos e às minhas instruções?

29 В ижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

Vejam que o Senhor lhes deu o sábado; e por isso, no sexto dia, ele lhes dá pão para dois dias. No sétimo dia, fiquem todos onde estiverem; ninguém deve sair”.

30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

Então o povo descansou no sétimo dia.

31 А Израелевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

O povo de Israel chamou maná àquele pão. Era branco como semente de coentro e tinha gosto de bolo de mel.

32 Т огава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

Disse Moisés: “O Senhor ordenou-lhes que recolham um jarro de maná e que o guardem para as futuras gerações, para que vejam o pão que lhes dei no deserto, quando os tirei do Egito”.

33 М оисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.

Então Moisés disse a Arão: “Ponha numa vasilha a medida de um jarro de maná, e coloque-a diante do Senhor, para que seja conservado para as futuras gerações”.

34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

Em obediência ao que o Senhor tinha ordenado a Moisés, Arão colocou o maná junto às tábuas da aliança, para ali ser guardado.

35 И израелтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

Os israelitas comeram maná durante quarenta anos, até chegarem a uma terra habitável; comeram maná até chegarem às fronteiras de Canaã.

36 А гоморът е една десета от ефата.

(O jarro é a décima parte de uma arroba.)