1 Т огава савхиецът Валдад отговори:

Então Bildade, de Suá, respondeu:

2 Д окога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

“Até quando você vai falar desse modo? Suas palavras são um grande vendaval!

3 Б ог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Acaso Deus torce a justiça? Será que o Todo-poderoso torce o que é direito?

4 А ко синовете ти са съгрешили пред Него и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

Quando os seus filhos pecaram contra ele, ele os castigou pelo mal que fizeram.

5 а ко ти прилежно би потърсил Бога, ако би се помолил на Всемогъщия,

Mas, se você procurar a Deus e implorar junto ao Todo-poderoso,

6 т огава, ако ти беше чист и правдив, непременно сега Той би се събудил да работи за теб и би направил да благоденства праведното ти жилище;

se você for íntegro e puro, ele se levantará agora mesmo em seu favor e o restabelecerá no lugar que por justiça cabe a você.

7 и при все да е било малко началото ти, пак в сетните си дни ще имаш много повече.

O seu começo parecerá modesto, mas o seu futuro será de grande prosperidade.

8 П онеже попитай, моля, предишните родове и внимавай в изпитаното от бащите им

“Pergunte às gerações anteriores e veja o que os seus pais aprenderam,

9 ( защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, тъй като дните на земята са сянка);

pois nós nascemos ontem e não sabemos nada. Nossos dias na terra não passam de uma sombra.

10 н е искат ли те да те научат и да ти явят, и да произнесат думи от сърцата си?

Acaso eles não o instruirão, não lhe falarão? Não proferirão palavras vindas do entendimento?

11 Н икне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

Poderá o papiro crescer senão no pântano? Sem água cresce o junco?

12 Д окато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

Mal cresce e, antes de ser colhido, seca-se, mais depressa que qualquer grama.

13 Т ака са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на нечестивия ще загине.

Esse é o destino de todo o que se esquece de Deus; assim perece a esperança dos ímpios.

14 Н адеждата му ще се пресече; упованието му е паяжина.

Aquilo em que ele confia é frágil, aquilo em que se apóia é uma teia de aranha.

15 Т ой ще се опре на къщата си, но тя няма да устои; ще се хване за нея, но няма да издържи.

Encosta-se em sua teia, mas ela cede; agarra-se a ela, mas ela não agüenta.

16 Т ой зеленее пред слънцето и клончетата му се простират в градината му;

Ele é como uma planta bem regada ao brilho do sol, espalhando seus brotos pelo jardim;

17 к орените му се сплитат в грамадата камъни; той гледа на камъните като на дом.

entrelaça as raízes em torno de um monte de pedras e procura um lugar entre as rochas.

18 Н о пак, ако го изтръгне някой от мястото му, тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял.

Mas, quando é arrancada do seu lugar, este a rejeita e diz: ‘Nunca a vi’.

19 Е то това е радостта от пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

Esse é o fim da sua vida, e do solo brotam outras plantas.

20 Е то, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подири ръката на злотворците.

“Pois o certo é que Deus não rejeita o íntegro, e não fortalece as mãos dos que fazem o mal.

21 В се пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възклицание.

Mas, quanto a você, ele encherá de riso a sua boca e de brados de alegria os seus lábios.

22 О нези, които те мразят, ще се облекат със срам; и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

Seus inimigos se vestirão de vergonha, e as tendas dos ímpios não mais existirão”.