1 ( По слав. 11.) За първия певец, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; защото се губят верните измежду човешките синове.

Salva-nos, Senhor! Já não há quem seja fiel; já não se confia em ninguém entre os homens.

2 В секи говори лъжа на ближния си; с ласкателни устни говорят от двулично сърце.

Cada um mente ao seu próximo; seus lábios bajuladores falam com segundas intenções.

3 Г оспод ще изтреби всички ласкателни устни, език, който говори големи неща.

Que o Senhor corte todos os lábios bajuladores e a língua arrogante

4 Н а онези, които са казвали: Ще надвием с езика си; устните ни са наши; кой е господар над нас?

dos que dizem: “Venceremos graças à nossa língua; somos donos dos nossos lábios! Quem é senhor sobre nós?”

5 П оради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се сега ще стана, казва Господ; ще сложа в безопасност онзи, когото презират.

“Por causa da opressão do necessitado e do gemido do pobre, agora me levantarei”, diz o Senhor. “Eu lhes darei a segurança que tanto anseiam.”

6 Г осподните думи са чисти думи - като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

As palavras do Senhor são puras, são como prata purificada num forno, sete vezes refinada.

7 Т и, Господи, ще ги закриляш, ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

Senhor, tu nos guardarás seguros, e dessa gente nos protegerás para sempre.

8 п ри все че нечестивите ходят свободно от всяка страна, понеже безчестието се въздига между човешките синове.

Os ímpios andam altivos por toda parte, quando a corrupção é exaltada entre os homens.