1 А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

O povo, ao ver que Moisés demorava a descer do monte, juntou-se ao redor de Arão e lhe disse: “Venha, faça para nós deuses que nos conduzam, pois a esse Moisés, o homem que nos tirou do Egito, não sabemos o que lhe aconteceu”.

2 А арон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете.

Respondeu-lhes Arão: “Tirem os brincos de ouro de suas mulheres, de seus filhos e de suas filhas e tragam-nos a mim”.

3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон.

Todos tiraram os seus brincos de ouro e os levaram a Arão.

4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

Ele os recebeu e os fundiu, transformando tudo num ídolo, que modelou com uma ferramenta própria, dando-lhe a forma de um bezerro. Então disseram: “Eis aí os seus deuses, ó Israel, que tiraram vocês do Egito!”

5 С лед като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на Господа.

Vendo isso, Arão edificou um altar diante do bezerro e anunciou: “Amanhã haverá uma festa dedicada ao Senhor ”.

6 А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе.

Na manhã seguinte, ofereceram holocaustos e sacrifícios de comunhão. O povo se assentou para comer e beber, e levantou-se para se entregar à farra.

7 Т огава Господ каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя.

Então o Senhor disse a Moisés: “Desça, porque o seu povo, que você tirou do Egito, corrompeu-se.

8 С коро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

Muito depressa se desviaram daquilo que lhes ordenei e fizeram um ídolo em forma de bezerro, curvaram-se diante dele, ofereceram-lhe sacrifícios, e disseram: ‘Eis aí, ó Israel, os seus deuses que tiraram vocês do Egito’”.

9 Г оспод каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са;

Disse o Senhor a Moisés: “Tenho visto que este povo é um povo obstinado.

10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ.

Deixe-me agora, para que a minha ira se acenda contra eles, e eu os destrua. Depois farei de você uma grande nação”.

11 Т огава Моисей се помоли на Йехова, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

Moisés, porém, suplicou ao Senhor, o seu Deus, clamando: “Ó Senhor, por que se acenderia a tua ira contra o teu povo, que tiraste do Egito com grande poder e forte mão?

12 З ащо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се откажи от това зло, което възнамеряваш против народа Си.

Por que diriam os egípcios: ‘Foi com intenção maligna que ele os libertou, para matá-los nos montes e bani-los da face da terra’? Arrepende-te do fogo da tua ira! Tem piedade, e não tragas este mal sobre o teu povo!

13 С помнѝ си за слугите Си Авраам, Исаак и Израел, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди и тази цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги.

Lembra-te dos teus servos Abraão, Isaque e Israel, aos quais juraste por ti mesmo: ‘Farei que os seus descendentes sejam numerosos como as estrelas do céu e lhes darei toda esta terra que lhes prometi, que será a sua herança para sempre’”.

14 Т огава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.

E sucedeu que o Senhor arrependeu-se do mal que ameaçara trazer sobre o povo.

15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си - плочи, написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани.

Então Moisés desceu do monte, levando nas mãos as duas tábuas da aliança; estavam escritas em ambos os lados, frente e verso.

16 П лочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.

As tábuas tinham sido feitas por Deus; o que nelas estava gravado fora escrito por Deus.

17 А когато Исус Навин чу гласа на народа, който викаше, каза на Моисей: Боен глас има в стана.

Quando Josué ouviu o barulho do povo gritando, disse a Moisés: “Há barulho de guerra no acampamento”.

18 А той отговори: Това не е вик за победа, нито вик за поражение; а пеене чувам аз.

Respondeu Moisés: “Não é canto de vitória, nem canto de derrota; mas ouço o som de canções!”

19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.

Quando Moisés aproximou-se do acampamento e viu o bezerro e as danças, irou-se e jogou as tábuas no chão, ao pé do monte, quebrando-as.

20 Т огава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израелевите синове да я изпият.

Pegou o bezerro que eles tinham feito e o destruiu no fogo; depois de moê-lo até virar pó, espalhou-o na água e fez com que os israelitas a bebessem.

21 П осле Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си им навлякъл голям грях?

E perguntou a Arão: “Que lhe fez esse povo para que você o levasse a tão grande pecado?”

22 А арон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото.

Respondeu Arão: “Não te enfureças, meu senhor; tu bem sabes como esse povo é propenso para o mal.

23 П онеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

Eles me disseram: ‘Faça para nós deuses que nos conduzam, pois não sabemos o que aconteceu com esse Moisés, o homem que nos tirou do Egito’.

24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих това теле.

Então eu lhes disse: Quem tiver enfeites de ouro, traga-os para mim. O povo trouxe-me o ouro, eu o joguei no fogo e surgiu esse bezerro!”

25 А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

Moisés viu que o povo estava desenfreado e que Arão o tinha deixado fora de controle, tendo se tornado objeto de riso para os seus inimigos.

26 М оисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм Господа, нека дойде при мен. И при него се събраха всички Левийци.

Então ficou em pé, à entrada do acampamento, e disse: “Quem é pelo Senhor, junte-se a mim”. Todos os levitas se juntaram a ele.

27 Т ой им каза: Така говори Господ, Израелевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам-натам от врата на врата през стана и убийте всеки брат си и всеки другаря си, и всеки ближния си.

Declarou-lhes também: “Assim diz o Senhor, o Deus de Israel: ‘Pegue cada um sua espada, percorra o acampamento, de tenda em tenda, e mate o seu irmão, o seu amigo e o seu vizinho’”.

28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже.

Fizeram os levitas conforme Moisés ordenou, e naquele dia morreram cerca de três mil dentre o povo.

29 З ащото Моисей беше казал: Посветете себе си днес на Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви бъде дадено днес благословение.

Disse então Moisés: “Hoje vocês se consagraram ao Senhor, pois nenhum de vocês poupou o seu filho e o seu irmão, de modo que o Senhor os abençoou neste dia”.

30 А на следващия ден Моисей каза на народа: Вие сте извършили голям грях; но сега ще се изкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

No dia seguinte Moisés disse ao povo: “Vocês cometeram um grande pecado. Mas agora subirei ao Senhor, e talvez possa oferecer propiciação pelo pecado de vocês”.

31 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато.

Assim, Moisés voltou ao Senhor e disse: “Ah, que grande pecado cometeu este povo! Fizeram para si deuses de ouro.

32 Н о сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал.

Mas agora, eu te rogo, perdoa-lhes o pecado; se não, risca-me do teu livro que escreveste”.

33 Н о Господ отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

Respondeu o Senhor a Moisés: “Riscarei do meu livro todo aquele que pecar contra mim.

34 А ти иди сега, води народа на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред теб; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им.

Agora vá, guie o povo ao lugar de que lhe falei, e meu anjo irá à sua frente. Todavia, quando chegar a hora de puni-los, eu os punirei pelos pecados deles”.

35 Т ака Господ порази народа затова, че направиха телето, което Аарон изработи.

E o Senhor feriu o povo com uma praga porque quiseram que Arão fizesse o bezerro.