1 А като видя народът, че Моисей се забави да слезе от планината, народът се събра срещу Аарон и му каза: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

When the people saw that Moses delayed to come down from the mountain, the people gathered themselves together to Aaron, and said to him, “Come, make us gods, which shall go before us; for as for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we don’t know what has become of him.”

2 А арон им каза: Извадете златните обици, които са на ушите на жените ви, на синовете ви и на дъщерите ви, и ми ги донесете.

Aaron said to them, “Take off the golden rings, which are in the ears of your wives, of your sons, and of your daughters, and bring them to me.”

3 И така, целият народ извади златните обици, които бяха на ушите им, и ги донесоха на Аарон.

All the people took off the golden rings which were in their ears, and brought them to Aaron.

4 А той, като ги взе от ръцете им, изля от тях фигура на теле и я издяла с длето; и те казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

He received what they handed him, and fashioned it with an engraving tool, and made it a molten calf; and they said, “These are your gods, Israel, which brought you up out of the land of Egypt.”

5 С лед като видя това, Аарон издигна жертвеник пред него; и Аарон прогласи: Утре ще бъде празник на Господа.

When Aaron saw this, he built an altar before it; and Aaron made a proclamation, and said, “Tomorrow shall be a feast to Yahweh.”

6 А на следващия ден, като станаха рано, пожертваха всеизгаряне и принесоха мирни приноси; после народът седна да яде и да пие, и стана да играе.

They rose up early on the next day, and offered burnt offerings, and brought peace offerings; and the people sat down to eat and to drink, and rose up to play.

7 Т огава Господ каза на Моисей: Иди, слез, защото се разврати твоят народ, който си извел от Египетската земя.

Yahweh spoke to Moses, “Go, get down; for your people, who you brought up out of the land of Egypt, have corrupted themselves!

8 С коро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; изляха си теле от злато, поклониха му се, пожертваха му и казаха: Тези са боговете ти, о, Израелю, които те изведоха от Египетската земя.

They have turned aside quickly out of the way which I commanded them. They have made themselves a molten calf, and have worshiped it, and have sacrificed to it, and said, ‘These are your gods, Israel, which brought you up out of the land of Egypt.’”

9 Г оспод каза още на Моисей: Видях този народ и, ето, твърдоглав народ са;

Yahweh said to Moses, “I have seen these people, and behold, they are a stiff-necked people.

10 и така, сега Ме остави, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а от тебе ще направя велик народ.

Now therefore leave me alone, that my wrath may burn hot against them, and that I may consume them; and I will make of you a great nation.”

11 Т огава Моисей се помоли на Йехова, своя Бог: Господи, защо пламва гневът Ти против народа Ти, който си извел от Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

Moses begged Yahweh his God, and said, “Yahweh, why does your wrath burn hot against your people, that you have brought out of the land of Egypt with great power and with a mighty hand?

12 З ащо да говорят египтяните: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Отвърни се от разпаления Си гняв и се откажи от това зло, което възнамеряваш против народа Си.

Why should the Egyptians speak, saying, ‘He brought them out for evil, to kill them in the mountains, and to consume them from the surface of the earth?’ Turn from your fierce wrath, and repent of this evil against your people.

13 С помнѝ си за слугите Си Авраам, Исаак и Израел, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви като небесните звезди и тази цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и те ще я наследят завинаги.

Remember Abraham, Isaac, and Israel, your servants, to whom you swore by your own self, and said to them, ‘I will multiply your offspring as the stars of the sky, and all this land that I have spoken of I will give to your offspring, and they shall inherit it forever.’”

14 Т огава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.

Yahweh repented of the evil which he said he would do to his people.

15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си - плочи, написани и от двете страни; от едната и от другата страна бяха написани.

Moses turned, and went down from the mountain, with the two tablets of the testimony in his hand; tablets that were written on both their sides; on the one side and on the other they were written.

16 П лочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание, начертано на плочите.

The tablets were the work of God, and the writing was the writing of God, engraved on the tables.

17 А когато Исус Навин чу гласа на народа, който викаше, каза на Моисей: Боен глас има в стана.

When Joshua heard the noise of the people as they shouted, he said to Moses, “There is the noise of war in the camp.”

18 А той отговори: Това не е вик за победа, нито вик за поражение; а пеене чувам аз.

He said, “It isn’t the voice of those who shout for victory. It is not the voice of those who cry for being overcome; but the noise of those who sing that I hear.”

19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и ги строши под планината.

As soon as he came near to the camp, he saw the calf and the dancing. Then Moses’ anger grew hot, and he threw the tablets out of his hands, and broke them beneath the mountain.

20 Т огава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън и като го стри на ситен прах, разпръсна праха по водата и накара Израелевите синове да я изпият.

He took the calf which they had made, and burnt it with fire, ground it to powder, and scattered it on the water, and made the children of Israel drink of it.

21 П осле Моисей каза на Аарон: Какво ти стори този народ, че си им навлякъл голям грях?

Moses said to Aaron, “What did these people do to you, that you have brought a great sin on them?”

22 А арон отвърна: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че народът упорства в злото.

Aaron said, “Don’t let the anger of my lord grow hot. You know the people, that they are set on evil.

23 П онеже ми казаха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото този Моисей, човекът, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.

For they said to me, ‘Make us gods, which shall go before us; for as for this Moses, the man who brought us up out of the land of Egypt, we don’t know what has become of him.’

24 И аз им казах: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и направих това теле.

I said to them, ‘Whoever has any gold, let them take it off:’ so they gave it to me; and I threw it into the fire, and out came this calf.”

25 А Моисей, като видя, че народът беше съблечен (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

When Moses saw that the people had broken loose, (for Aaron had let them loose for a derision among their enemies),

26 М оисей застана при входа на стана и каза: Който е откъм Господа, нека дойде при мен. И при него се събраха всички Левийци.

then Moses stood in the gate of the camp, and said, “Whoever is on Yahweh’s side, come to me!” All the sons of Levi gathered themselves together to him.

27 Т ой им каза: Така говори Господ, Израелевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам-натам от врата на врата през стана и убийте всеки брат си и всеки другаря си, и всеки ближния си.

He said to them, “Yahweh says, the God of Israel, ‘Every man put his sword on his thigh, and go back and forth from gate to gate throughout the camp, and every man kill his brother, and every man his companion, and every man his neighbor.’”

28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в този ден от народа паднаха около три хиляди мъже.

The sons of Levi did according to the word of Moses: and there fell of the people that day about three thousand men.

29 З ащото Моисей беше казал: Посветете себе си днес на Господа, като се вдигнете всеки против сина си и против брат си, за да ви бъде дадено днес благословение.

Moses said, “Consecrate yourselves today to Yahweh, yes, every man against his son, and against his brother; that he may give you a blessing today.”

30 А на следващия ден Моисей каза на народа: Вие сте извършили голям грях; но сега ще се изкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

On the next day, Moses said to the people, “You have sinned a great sin. Now I will go up to Yahweh. Perhaps I shall make atonement for your sin.”

31 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Уви! Този народ извърши голям грях, че си направиха богове от злато.

Moses returned to Yahweh, and said, “Oh, this people have sinned a great sin, and have made themselves gods of gold.

32 Н о сега, ако искаш, прости греха им; но ако не, моля Ти се, заличи мен от книгата, която си написал.

Yet now, if you will, forgive their sin—and if not, please blot me out of your book which you have written.”

33 Н о Господ отговори на Моисей: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

Yahweh said to Moses, “Whoever has sinned against me, him will I blot out of my book.

34 А ти иди сега, води народа на мястото, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред теб; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях наказанието за греха им.

Now go, lead the people to the place of which I have spoken to you. Behold, my angel shall go before you. Nevertheless in the day when I punish, I will punish them for their sin.”

35 Т ака Господ порази народа затова, че направиха телето, което Аарон изработи.

Yahweh struck the people, because they made the calf, which Aaron made.