1 Т огава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.

Then Joseph couldn’t control himself before all those who stood before him, and he cried, “Cause everyone to go out from me!” No one else stood with him, while Joseph made himself known to his brothers.

2 И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.

He wept aloud. The Egyptians heard, and the house of Pharaoh heard.

3 Й осиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

Joseph said to his brothers, “I am Joseph! Does my father still live?” His brothers couldn’t answer him; for they were terrified at his presence.

4 Т огава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.

Joseph said to his brothers, “Come near to me, please.” They came near. “He said, I am Joseph, your brother, whom you sold into Egypt.

5 С ега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.

Now don’t be grieved, nor angry with yourselves, that you sold me here, for God sent me before you to preserve life.

6 З ащото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.

For these two years the famine has been in the land, and there are yet five years, in which there will be no plowing and no harvest.

7 Б ог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

God sent me before you to preserve for you a remnant in the earth, and to save you alive by a great deliverance.

8 И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

So now it wasn’t you who sent me here, but God, and he has made me a father to Pharaoh, lord of all his house, and ruler over all the land of Egypt.

9 Б ързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

Hurry, and go up to my father, and tell him, ‘This is what your son Joseph says, “God has made me lord of all Egypt. Come down to me. Don’t wait.

10 Т и ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.

You shall dwell in the land of Goshen, and you will be near to me, you, your children, your children’s children, your flocks, your herds, and all that you have.

11 Т ам ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.

There I will nourish you; for there are yet five years of famine; lest you come to poverty, you, and your household, and all that you have.”’

12 И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.

Behold, your eyes see, and the eyes of my brother Benjamin, that it is my mouth that speaks to you.

13 И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.

You shall tell my father of all my glory in Egypt, and of all that you have seen. You shall hurry and bring my father down here.”

14 Т огава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.

He fell on his brother Benjamin’s neck, and wept, and Benjamin wept on his neck.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него. Покана към Яков за преселване

He kissed all his brothers, and wept on them. After that his brothers talked with him.

16 Т ова стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.

The report of it was heard in Pharaoh’s house, saying, “Joseph’s brothers have come.” It pleased Pharaoh well, and his servants.

17 Ф араонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

Pharaoh said to Joseph, “Tell your brothers, ‘Do this. Load your animals, and go, travel to the land of Canaan.

18 И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята.

Take your father and your households, and come to me, and I will give you the good of the land of Egypt, and you will eat the fat of the land.’

19 А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.

Now you are commanded: do this. Take wagons out of the land of Egypt for your little ones, and for your wives, and bring your father, and come.

20 П ри това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

Also, don’t concern yourselves about your belongings, for the good of all the land of Egypt is yours.”

21 И синовете на Израел направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

The sons of Israel did so. Joseph gave them wagons, according to the commandment of Pharaoh, and gave them provision for the way.

22 Н а всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

He gave each one of them changes of clothing, but to Benjamin he gave three hundred pieces of silver and five changes of clothing.

23 И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

He sent the following to his father: ten donkeys loaded with the good things of Egypt, and ten female donkeys loaded with grain and bread and provision for his father by the way.

24 Т ака изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.

So he sent his brothers away, and they departed. He said to them, “See that you don’t quarrel on the way.”

25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.

They went up out of Egypt, and came into the land of Canaan, to Jacob their father.

26 И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше.

They told him, saying, “Joseph is still alive, and he is ruler over all the land of Egypt.” His heart fainted, for he didn’t believe them.

27 Н о те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.

They told him all the words of Joseph, which he had said to them. When he saw the wagons which Joseph had sent to carry him, the spirit of Jacob, their father, revived.

28 Т огава Израел каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.

Israel said, “It is enough. Joseph my son is still alive. I will go and see him before I die.”