1 С лед това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

Yahweh appeared to him by the oaks of Mamre, as he sat in the tent door in the heat of the day.

2 К ато повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза:

He lifted up his eyes and looked, and saw that three men stood opposite him. When he saw them, he ran to meet them from the tent door, and bowed himself to the earth,

3 Г осподарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

and said, “My lord, if now I have found favor in your sight, please don’t go away from your servant.

4 Н ека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото.

Now let a little water be fetched, wash your feet, and rest yourselves under the tree.

5 И аз ще донеса малко хляб, да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал.

I will get a morsel of bread so you can refresh your heart. After that you may go your way, now that you have come to your servant.” They said, “Very well, do as you have said.”

6 Т огава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

Abraham hurried into the tent to Sarah, and said, “Quickly prepare three seahs of fine meal, knead it, and make cakes.”

7 А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

Abraham ran to the herd, and fetched a tender and good calf, and gave it to the servant. He hurried to dress it.

8 П осле взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

He took butter, milk, and the calf which he had dressed, and set it before them. He stood by them under the tree, and they ate.

9 Т огава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е.

They asked him, “Where is Sarah, your wife?” He said, “See, in the tent.”

10 И Господ каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

He said, “I will certainly return to you when the season comes round. Behold, Sarah your wife will have a son.” Sarah heard in the tent door, which was behind him.

11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

Now Abraham and Sarah were old, well advanced in age. Sarah had passed the age of childbearing.

12 И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение, като и господарят ми е стар?

Sarah laughed within herself, saying, “After I have grown old will I have pleasure, my lord being old also?”

13 А Господ каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

Yahweh said to Abraham, “Why did Sarah laugh, saying, ‘Will I really bear a child, yet I am old?’

14 И ма ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син.

Is anything too hard for Yahweh? At the set time I will return to you, when the season comes round, and Sarah will have a son.”

15 Т огава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя. Гибелта на Содом и Гомор

Then Sarah denied it, saying, “I didn’t laugh,” for she was afraid. He said, “No, but you did laugh.”

16 К ато станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

The men rose up from there, and looked toward Sodom. Abraham went with them to see them on their way.

17 И Господ каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,

Yahweh said, “Will I hide from Abraham what I do,

18 т ъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята?

since Abraham will surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth will be blessed in him?

19 З ащото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраам онова, което е говорил за него.

For I have known him, to the end that he may command his children and his household after him, that they may keep the way of Yahweh, to do righteousness and justice; to the end that Yahweh may bring on Abraham that which he has spoken of him.”

20 И Господ каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък,

Yahweh said, “Because the cry of Sodom and Gomorrah is great, and because their sin is very grievous,

21 щ е сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.

I will go down now, and see whether their deeds are as bad as the reports which have come to me. If not, I will know.”

22 Т огава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

The men turned from there, and went toward Sodom, but Abraham stood yet before Yahweh.

23 И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?

Abraham came near, and said, “Will you consume the righteous with the wicked?

24 М оже да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?

What if there are fifty righteous within the city? Will you consume and not spare the place for the fifty righteous who are in it?

25 Т и не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?

Be it far from you to do things like that, to kill the righteous with the wicked, so that the righteous should be like the wicked. May that be far from you. Shouldn’t the Judge of all the earth do right?”

26 Г оспод каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.

Yahweh said, “If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare the whole place for their sake.”

27 А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

Abraham answered, “See now, I have taken it on myself to speak to the Lord, although I am dust and ashes.

28 м оже би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.

What if there will lack five of the fifty righteous? Will you destroy all the city for lack of five?” He said, “I will not destroy it, if I find forty-five there.”

29 А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.

He spoke to him yet again, and said, “What if there are forty found there?” He said, “I will not do it for the forty’s sake.”

30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

He said, “Oh don’t let the Lord be angry, and I will speak. What if there are thirty found there?” He said, “I will not do it, if I find thirty there.”

31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.

He said, “See now, I have taken it on myself to speak to the Lord. What if there are twenty found there?” He said, “I will not destroy it for the twenty’s sake.”

32 Т огава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.

He said, “Oh don’t let the Lord be angry, and I will speak just once more. What if ten are found there?” He said, “I will not destroy it for the ten’s sake.”

33 С лед като престана да говори с Авраам, Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

Yahweh went his way, as soon as he had finished communing with Abraham, and Abraham returned to his place.