1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, онези, които Го познават, не виждат дните Му за съд ?

“Why aren’t times laid up by the Almighty? Why don’t those who know him see his days?

2 Е дни преместват межди, грабят стада и ги пасат;

There are people who remove the landmarks. They violently take away flocks, and feed them.

3 о ткарват осела на сирачетата; вземат в залог говедото на вдовицата;

They drive away the donkey of the fatherless, and they take the widow’s ox for a pledge.

4 и зтласкват бедните от пътя; сиромасите на земята се крият заедно от тях.

They turn the needy out of the way. The poor of the earth all hide themselves.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, подраняват да търсят храна; пустинята им доставя храна за децата им.

Behold, as wild donkeys in the desert, they go out to their work, seeking diligently for food. The wilderness yields them bread for their children.

6 Ж ънат фуража в нивата, за да го ядат, и берат лозата на неправедника;

They cut their food in the field. They glean the vineyard of the wicked.

7 ц яла нощ лежат голи, без дрехи, и нямат завивка в студа;

They lie all night naked without clothing, and have no covering in the cold.

8 и змокрят се от планинските дъждове и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

They are wet with the showers of the mountains, and embrace the rock for lack of a shelter.

9 Д руги грабват сирачето от съседите и вземат залог от сиромаха.

There are those who pluck the fatherless from the breast, and take a pledge of the poor,

10 Г оли, тези ходят крадешком без дреха, и гладни носят сноповете;

So that they go around naked without clothing. Being hungry, they carry the sheaves.

11 и зстискват дървено масло в техните огради, тъпчат линовете им, а остават жадни.

They make oil within the walls of these men. They tread wine presses, and suffer thirst.

12 У миращите охкат из града и душата на ранените вика; но пак Бог не гледа това безумие. Слово срещу противниците на светлината

From out of the populous city, men groan. The soul of the wounded cries out, yet God doesn’t regard the folly.

13 Д руги са от противниците на светлината; не знаят пътищата ѝ и не стоят в пътеките ѝ.

“These are of those who rebel against the light. They don’t know its ways, nor stay in its paths.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, а нощем е като крадец.

The murderer rises with the light. He kills the poor and needy. In the night he is like a thief.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, като казва: Око няма да ме види; и променя лицето си.

The eye also of the adulterer waits for the twilight, saying, ‘No eye shall see me.’ He disguises his face.

16 В тъмнината пробиват къщи; те се затварят през деня, светлина не познават.

In the dark they dig through houses. They shut themselves up in the daytime. They don’t know the light.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; понеже познават ужасите на мрачната сянка.

For the morning is to all of them like thick darkness, for they know the terrors of the thick darkness.

18 Б ързо се отвличат по лицето на водата; делът им е проклет на земята; не се обръщат вече към пътя за лозята.

“They are foam on the surface of the waters. Their portion is cursed in the earth. They don’t turn into the way of the vineyards.

19 К акто сушата и топлината поглъщат водата от снега, така и преизподнята - грешните.

Drought and heat consume the snow waters, so does Sheol those who have sinned.

20 М айчината утроба ще ги забрави; червеят ще има сладко ястие в тях; няма вече да си спомнят за тях; и неправдата ще се строши като дърво.

The womb shall forget him. The worm shall feed sweetly on him. He shall be no more remembered. Unrighteousness shall be broken as a tree.

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; и на вдовицата не правят добро.

He devours the barren who don’t bear. He shows no kindness to the widow.

22 В лачат и мощните със силата си; те стават и никой не е в безопасност през живота си.

Yet God preserves the mighty by his power. He rises up who has no assurance of life.

23 Б ог им дава безопасност и те се успокояват с нея. Но очите Му са върху пътищата им.

God gives them security, and they rest in it. His eyes are on their ways.

24 В ъздигнаха се за малко и ето че ги няма! Снишават се; и както всички други, си отиват и се прекършват, както главите на класовете.

They are exalted; yet a little while, and they are gone. Yes, they are brought low, they are taken out of the way as all others, and are cut off as the tops of the ears of grain.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец и ще превърне в нищо думите ми?

If it isn’t so now, who will prove me a liar, and make my speech worth nothing?”