1 С лед това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

Afterward Moses and Aaron came, and said to Pharaoh, “This is what Yahweh, the God of Israel, says, ‘Let my people go, that they may hold a feast to me in the wilderness.’”

2 Н о фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

Pharaoh said, “Who is Yahweh, that I should listen to his voice to let Israel go? I don’t know Yahweh, and moreover I will not let Israel go.”

3 А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

They said, “The God of the Hebrews has met with us. Please let us go three days’ journey into the wilderness, and sacrifice to Yahweh, our God, lest he fall on us with pestilence, or with the sword.”

4 Н о египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

The king of Egypt said to them, “Why do you, Moses and Aaron, take the people from their work? Get back to your burdens!”

5 Ф араонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

Pharaoh said, “Behold, the people of the land are now many, and you make them rest from their burdens.”

6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

The same day Pharaoh commanded the taskmasters of the people, and their officers, saying,

7 Н е давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

“You shall no longer give the people straw to make brick, as before. Let them go and gather straw for themselves.

8 Н о колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

The number of the bricks, which they made before, you require from them. You shall not diminish anything of it, for they are idle; therefore they cry, saying, ‘Let us go and sacrifice to our God.’

9 Н ека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

Let heavier work be laid on the men, that they may labor therein; and don’t let them pay any attention to lying words.”

10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

The taskmasters of the people went out, and their officers, and they spoke to the people, saying, “This is what Pharaoh says: ‘I will not give you straw.

11 В ие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

Go yourselves, get straw where you can find it, for nothing of your work shall be diminished.’”

12 З атова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

So the people were scattered abroad throughout all the land of Egypt to gather stubble for straw.

13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

The taskmasters were urgent saying, “Fulfill your work quota daily, as when there was straw!”

14 И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

The officers of the children of Israel, whom Pharaoh’s taskmasters had set over them, were beaten, and demanded, “Why haven’t you fulfilled your quota both yesterday and today, in making brick as before?”

15 Т огава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

Then the officers of the children of Israel came and cried to Pharaoh, saying, “Why do you deal this way with your servants?

16 П лява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

No straw is given to your servants, and they tell us, ‘Make brick!’ and behold, your servants are beaten; but the fault is in your own people.”

17 Н о той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

But he said, “You are idle! You are idle! Therefore you say, ‘Let us go and sacrifice to Yahweh.’

18 И дете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

Go therefore now, and work, for no straw shall be given to you, yet you shall deliver the same number of bricks!”

19 И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

The officers of the children of Israel saw that they were in trouble, when it was said, “You shall not diminish anything from your daily quota of bricks!”

20 И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

They met Moses and Aaron, who stood in the way, as they came out from Pharaoh:

21 и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

and they said to them, “May Yahweh look at you, and judge, because you have made us a stench to be abhorred in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of his servants, to put a sword in their hand to kill us.”

22 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

Moses returned to Yahweh, and said, “Lord, why have you brought trouble on this people? Why is it that you have sent me?

23 З ащото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?

For since I came to Pharaoh to speak in your name, he has brought trouble on this people; and you have not rescued your people at all.”