1 С лед това Моисей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израелевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

Dopo questo, Mosè e Aaronne andarono dal faraone e gli dissero: «Così dice il Signore, il Dio d’Israele: “Lascia andare il mio popolo, perché mi celebri una festa nel deserto”».

2 Н о фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

Ma il faraone rispose: «Chi è il Signore che io debba ubbidire alla sua voce e lasciare andare Israele? Io non conosco il Signore e non lascerò affatto andare Israele».

3 А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

Essi dissero: «Il Dio degli Ebrei si è presentato a noi; lasciaci andare per tre giornate di cammino nel deserto, per offrire sacrifici al Signore, nostro Dio, affinché egli non ci colpisca con la peste o con la spada».

4 Н о египетският цар им каза: Защо, Моисей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

Allora il re d’Egitto disse loro: «Mosè e Aaronne, perché distraete il popolo dai suoi lavori? Andate a fare quello che vi è imposto!»

5 Ф араонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да изостави определените си работи.

Il faraone disse: «Ecco, ora il popolo è numeroso nel paese e voi gli fate interrompere i lavori che gli sono imposti».

6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

Perciò quello stesso giorno il faraone diede quest’ordine agli ispettori del popolo e ai suoi sorveglianti:

7 Н е давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

«Voi non darete più, come prima, la paglia al popolo per fare i mattoni; vadano essi a raccogliersi la paglia!

8 Н о колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

Comunque imponete loro la stessa quantità di mattoni di prima, senza diminuzione; perché sono dei pigri; perciò gridano, dicendo: “Andiamo a offrire sacrifici al nostro Dio”!

9 Н ека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

Questa gente sia caricata di lavoro e si occupi di quello, senza badare a parole bugiarde».

10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

Allora gli ispettori del popolo e i sorveglianti uscirono e dissero al popolo: «Così dice il faraone: “Io non vi darò più paglia.

11 В ие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

Andate voi a procurarvi la paglia dove ne potete trovare, ma la vostra produzione non sarà ridotta per nulla”».

12 З атова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

Così il popolo si sparse per tutto il paese d’Egitto, per raccogliere della stoppia da usare come paglia.

13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

Gli ispettori li sollecitavano dicendo: «Completate il vostro quantitativo giornaliero, come quando c’era la paglia!»

14 И надзирателите, поставени над израелтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

I sorveglianti degli Israeliti, che gli ispettori del faraone avevano preposti, furono percossi. Fu loro detto: «Perché non avete portato a termine il vostro compito di fabbricare mattoni anche ieri e oggi, come prima?»

15 Т огава надзирателите на израелтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

Allora i sorveglianti dei figli d’Israele vennero a lagnarsi dal faraone, dicendo: «Perché tratti così i tuoi servi?

16 П лява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

Non date più paglia ai vostri servi e ci dite: “Fate dei mattoni!” Ecco, i tuoi servi vengono percossi e il tuo popolo è considerato come colpevole!»

17 Н о той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

Egli rispose: «Siete dei pigri! Siete dei pigri! Per questo dite: “Andiamo a offrire sacrifici al Signore ”.

18 И дете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

Ora, andate e lavorate! Non vi si darà più paglia e fornirete la quantità di mattoni prescritta».

19 И надзирателите на израелтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли. Божието обещание за избавление

I sorveglianti dei figli d’Israele si videro ridotti a mal partito, perché si diceva loro: «Non diminuite per nulla il numero dei mattoni impostovi giorno per giorno».

20 И като излязоха от двореца на фараона, срещнаха по пътя Моисей и Аарон

Uscendo dal faraone, incontrarono Mosè e Aaronne, che stavano ad aspettarli,

21 и им казаха: Господ да погледне към вас и да съди, защото вие ни направихте омразни на фараона и на служителите му и те ще ни избият с меч.

e dissero loro: «Il Signore volga il suo sguardo su di voi e giudichi! poiché ci avete messi in cattiva luce davanti al faraone e davanti ai suoi servi e avete messo nella loro mano una spada per ucciderci».

22 Т огава Моисей се върна при Господа и каза: Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил?

Allora Mosè tornò dal Signore e disse: «Signore, perché hai fatto del male a questo popolo? Perché dunque mi hai mandato?

23 З ащото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?

Infatti, da quando sono andato dal faraone per parlargli in tuo nome, egli ha maltrattato questo popolo e tu non hai affatto liberato il tuo popolo».