1 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.

In quel giorno Gesù, uscito di casa, si mise a sedere presso il mare;

2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.

e una grande folla si radunò intorno a lui; cosicché egli, salito su una barca, vi sedette; e tutta la folla stava sulla riva.

3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

Egli parlò loro di molte cose in parabole, dicendo: «Il seminatore uscì a seminare.

4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

Mentre seminava, una parte del seme cadde lungo la strada; gli uccelli vennero e la mangiarono.

5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

Un’altra cadde in luoghi rocciosi, dove non aveva molta terra; e subito spuntò, perché non aveva terreno profondo;

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

ma, levatosi il sole, fu bruciata; e, non avendo radice, inaridì.

7 Д руги пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.

Un’altra cadde tra le spine; e le spine crebbero e la soffocarono.

8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

Un’altra cadde nella buona terra e portò frutto, dando il cento, il sessanta, il trenta per uno.

9 К ойто има уши да слуша, нека слуша.

Chi ha orecchi oda».

10 Т огава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

Allora i discepoli si avvicinarono e gli dissero: «Perché parli loro in parabole?»

11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

Egli rispose loro: «Perché a voi è dato di conoscere i misteri del regno dei cieli; ma a loro non è dato.

12 З ащото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Perché a chiunque ha, sarà dato e sarà nell’abbondanza; ma a chiunque non ha, sarà tolto anche quello che ha.

13 З атова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.

Per questo parlo loro in parabole: perché, vedendo, non vedono; e udendo, non odono né comprendono.

14 С прямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: "С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

E si adempie in loro la profezia d’Isaia che dice: “Voi udrete e non comprenderete; guarderete e non vedrete;

15 З ащото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля."

perché il cuore di questo popolo si è fatto insensibile: sono diventati duri d’orecchi e hanno chiuso gli occhi, affinché non vedano con gli occhi e non odano con gli orecchi, non comprendano con il cuore, non si convertano e io non li guarisca”.

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви - защото чуват.

Ma beati gli occhi vostri, perché vedono; e i vostri orecchi, perché odono!

17 З ащото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

In verità io vi dico che molti profeti e giusti desiderarono vedere le cose che voi vedete, e non le videro; e udire le cose che voi udite, e non le udirono. Spiegazione della parabola del seminatore

18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.

«Voi dunque ascoltate che cosa significhi la parabola del seminatore!

19 П ри всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.

Tutte le volte che uno ode la parola del regno e non la comprende, viene il maligno e porta via quello che è stato seminato nel cuore di lui: questo è quello seminato lungo la strada.

20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;

Quello seminato in luoghi rocciosi è colui che ode la parola e subito la riceve con gioia,

21 к орен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.

però non ha radice in sé ed è di corta durata; e quando giunge la tribolazione o persecuzione a motivo della parola, è subito sviato.

22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

Quello seminato tra le spine è colui che ode la parola; poi le ansiose preoccupazioni mondane e l’inganno delle ricchezze soffocano la parola, che rimane infruttuosa.

23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася - кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Притча за житото и плевелите

Quello invece seminato nella terra buona è colui che ode la parola e la comprende; egli quindi porta del frutto e rende il cento, il sessanta e il trenta per uno». La zizzania e il buon seme

24 Д руга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Egli propose loro un’altra parabola, dicendo: «Il regno dei cieli può essere paragonato ad un uomo che aveva seminato buon seme nel suo campo.

25 н о когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

Ma, mentre gli uomini dormivano, venne il suo nemico e seminò della zizzania in mezzo al grano e se ne andò.

26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

Quando l’erba germogliò ed ebbe fatto frutto, allora apparve anche la zizzania.

27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

E i servi del padrone di casa vennero a dirgli: “Signore, non avevi seminato buon seme nel tuo campo? Come mai, dunque, c’è della zizzania ?”

28 Т ой им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

Egli disse loro: “Un nemico ha fatto questo”. I servi gli dissero: “Vuoi che andiamo a coglierla?”

29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.

Ma egli rispose: “No, affinché, cogliendo la zizzania, non sradichiate insieme ad essa anche il grano.

30 О ставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. Притча за синаповото зърно

Lasciate che tutti e due crescano insieme fino alla mietitura; e, al tempo della mietitura, dirò ai mietitori: ‘Cogliete prima la zizzania, e legatela in fasci per bruciarla; ma il grano, raccoglietelo nel mio granaio’”». Il granello di senape

31 Д руга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

Egli propose loro un’altra parabola, dicendo: «Il regno dei cieli è simile a un granello di senape che un uomo ha preso e seminato nel suo campo.

32 т о наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. Притча за кваса

Esso è il più piccolo di tutti i semi; ma, quand’è cresciuto, è maggiore degli ortaggi e diventa un albero; tanto che gli uccelli del cielo vengono a ripararsi tra i suoi rami». Il lievito

33 Д руга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.

Disse loro un’altra parabola: «Il regno dei cieli è simile al lievito che una donna prende e nasconde in tre misure di farina, finché la pasta sia tutta lievitata».

34 В сичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше;

Tutte queste cose disse Gesù in parabole alla folla e senza parabole non diceva loro nulla,

35 з а да се изпълни казаното чрез пророка: "Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света." Обяснение на притчата за житото и плевелите

affinché si adempisse quello che era stato detto per mezzo del profeta: «Aprirò in parabole la mia bocca; proclamerò cose nascoste fin dalla fondazione {del mondo }». Spiegazione della parabola della zizzania

36 Т огава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

Allora, lasciata la folla, tornò a casa; e i suoi discepoli gli si avvicinarono, dicendo: «Spiegaci la parabola della zizzania nel campo».

37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

Egli rispose: «Colui che semina il buon seme è il Figlio dell’uomo;

38 н ивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;

il campo è il mondo; il buon seme sono i figli del regno; la zizzania sono i figli del maligno;

39 н еприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.

il nemico che l’ha seminata è il diavolo; la mietitura è la fine dell’età presente; i mietitori sono angeli.

40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

Come dunque si raccoglie la zizzania e si brucia con il fuoco, così avverrà alla fine dell’età presente.

41 Ч овешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,

Il Figlio dell’uomo manderà i suoi angeli, che raccoglieranno dal suo regno tutti gli scandali e tutti quelli che commettono l’iniquità,

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.

e li getteranno nella fornace ardente. Lì ci sarà pianto e stridor di denti.

43 Т огава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

Allora i giusti risplenderanno come il sole nel regno del Padre loro. Chi ha orecchi oda. Il tesoro nascosto

44 Н ебесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

« il regno dei cieli è simile a un tesoro nascosto nel campo, che un uomo, dopo averlo trovato, nasconde; e, per la gioia che ne ha, va e vende tutto quello che ha, e compra quel campo. La perla di gran valore

45 Н ебесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери

«Il regno dei cieli è anche simile a un mercante che va in cerca di belle perle;

46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. Притча за мрежата

e, trovata una perla di gran valore, se n’è andato, ha venduto tutto quello che aveva e l’ha comprata. La rete

47 Н ебесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид,

«Il regno dei cieli è anche simile a una rete che, gettata in mare, ha raccolto ogni genere di pesci;

48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

quando è piena, i pescatori la traggono a riva, poi si mettono a sedere e raccolgono il buono in vasi, e buttano via quello che non vale nulla.

49 Т ака ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

Così avverrà alla fine dell’età presente. Verranno gli angeli e separeranno i malvagi dai giusti,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

e li getteranno nella fornace ardente. Lì ci sarà pianto e stridor di denti.

51 И сус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.

Avete capito tutte queste cose?» Essi gli risposero: «Sì ». Il padrone di casa

52 А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. Исус Христос - отхвърлен от Назарет

Allora disse loro: «Per questo ogni scriba che diventa un discepolo del regno dei cieli è simile a un padrone di casa, il quale tira fuori dal suo tesoro cose nuove e cose vecchie». Gesù a Nazaret

53 Т огава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам.

Quando Gesù ebbe finito queste parabole, partì di là.

54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела?

Recatosi nella sua patria, insegnava nella loro sinagoga, così che stupivano e dicevano: «Da dove gli vengono tanta sapienza e queste opere potenti?

55 Н е е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

Non è questi il figlio del falegname? Sua madre non si chiama Maria e i suoi fratelli Giacomo, Giuseppe, Simone e Giuda?

56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?

E le sue sorelle non sono tutte tra di noi? Da dove gli vengono tutte queste cose?»

57 И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом.

E si scandalizzavano a causa di lui. Ma Gesù disse loro: «Un profeta non è disprezzato che nella sua patria e in casa sua».

58 И не извърши там много велики дела поради неверието им.

E lì, a causa della loro incredulità, non fece molte opere potenti.