1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.

Quei tre uomini cessarono di rispondere a Giobbe, perché egli si credeva giusto.

2 Т огава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;

Allora l’ira di Eliu, figlio di Baracheel il Buzita, della tribù di Ram, si accese.

3 с ъщо против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

La sua ira si accese contro Giobbe, perché questi riteneva che la propria giustizia fosse superiore a quella di Dio; si accese anche contro i tre amici di lui perché non avevano trovato che rispondere, sebbene condannassero Giobbe.

4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

Ora, siccome quelli erano più anziani di lui,

5 Н о когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна. Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

Eliu aveva aspettato a parlare a Giobbe; ma quando vide che dalla bocca di quei tre uomini non usciva più risposta, si accese d’ira.

6 Т огава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.

Eliu, figlio di Baracheel il Buzita, rispose e disse: «Io sono giovane d’età e voi siete vecchi; perciò mi sono tenuto indietro e non ho ardito esporvi il mio pensiero.

7 А з казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

Dicevo: “Parleranno i giorni, il gran numero degli anni insegnerà la saggezza”.

8 Н о има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

Ma quel che rende intelligente l’uomo è lo spirito, è il soffio dell’Onnipotente.

9 Н е че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието.

Non quelli di lunga età sono saggi, né i vecchi sono quelli che comprendono il giusto.

10 И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си.

Perciò dico: “Ascoltatemi; vi esporrò anch’io il mio pensiero”.

11 Е то, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;

Ecco, ho aspettato i vostri discorsi, ho ascoltato i vostri argomenti, mentre andavate cercando altre parole.

12 в нимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;

Vi ho seguito attentamente, ed ecco, nessuno di voi ha convinto Giobbe, nessuno ha risposto alle sue parole.

13 з а да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек.

Non avete dunque ragione di dire: “Abbiamo trovato la saggezza! Dio soltanto lo farà cedere; non l’uomo!”

14 П онеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.

Egli non ha diretto i suoi discorsi contro di me e io non gli risponderò con le vostre parole.

15 Т е се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат.

Eccoli sconcertati! Non rispondono più, non trovano più parole.

16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?

Ho aspettato che non parlassero più, che tacessero e non rispondessero più.

17 Н ека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си.

Ma ora risponderò anch’io per mio conto, esporrò anch’io il mio pensiero!

18 З ащото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.

Perché sono pieno di parole, lo spirito che è dentro di me mi stimola.

19 Е то, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове.

Ecco, il mio intimo è come vino rinchiuso, è simile a otri pieni di vino nuovo, che stanno per scoppiare.

20 Щ е проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.

Parlerò dunque e mi sentirò meglio, aprirò le labbra e risponderò!

21 Д алеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека.

Lasciate che io parli senza riguardi personali, senza adulare nessuno;

22 З ащото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.

poiché adulare io non so; se lo facessi, il mio Creatore presto mi toglierebbe di mezzo.