1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.

وَهَكَذا تَوَقَّفَ الرِّجالُ الثَّلاثَةُ عَنِ الرَّدِّ عَلَيهِ فَقَدْ كانَ مُقتَنِعاً بِبَراءَتِهِ.

2 Т огава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;

لَكِنَّ ألِيهُوَ بْنَ بَرَخْئِيلَ البُوزِيِّ مِنْ عَشِيرَةِ رامَ غَضِبَ كَثِيراً، وَاشتَعَلَ غَضَبُهُ عَلَى أيُّوبَ لأنَّهُ بَرَّأ نَفسَهُ، لا اللهَ.

3 с ъщо против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

كَما غَضِبَ مِنْ أصدِقاءِ أيُّوبَ الثَّلاثَةِ، لأنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا رَدّاً عَلَى حُجَجِهِ، وَمَعَ ذَلِكَ اعْتَبَرُوهُ مُذْنِباً.

4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

لَكِنَّ أَلِيهُوَ أَجَّلَ الرَّدَّ عَلَى أيُّوبَ، لأنَّهُمْ كانُوا أكبَرَ مِنهُ سِنّاً.

5 Н о когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна. Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

وَلَمّا رَأى ألِيهُو أنَّ الرِّجالَ الثَّلاثَةَ لَمْ يَستَطِيعُوا الرَّدَّ عَلَى أيُّوبَ، غَضِبَ كَثِيراً.

6 Т огава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.

فَقالَ أَلِيهُو بْنُ بَرَخْئِيلَ: «أنا صَغِيرُ السِّنِّ وَأنتُمْ شُيُوخٌ. لِهَذا تَرَدَّدْتُ وَخِفْتُ أنْ أُعلِنَ لَكُمْ عَنْ رَأيِي.

7 А з казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

قُلْتُ: ‹دَعِ الخِبرَةَ تَتَكَلَّمْ، وَدَعْ كَثْرَةَ السِّنِينِ تُعَلِّمُ الحِكْمَةَ.›

8 Н о има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

غَيرَ إنَّ هُناكَ رُوحاً فِي الإنْسانِ، وَنَسَمَةُ القَدِيرِ تُعطِيهِ فَهْماً.

9 Н е че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието.

الحِكْمَةُ لَيسَتْ مَقصُورَةً عَلَى الكِبارِ، وَلا هُمْ وَحدُهُمْ يُمَيِّزُونَ الحَقَّ.

10 И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си.

لِهَذا قُلْتُ: ‹اسْتَمِعْ إلَيَّ، فَسَأُصَرِّحُ أنا أيضاً بِما أعْرِفُهُ؟›

11 Е то, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;

«انتَظَرْتُ وَأنتُمْ تَتَكَلَّمُونَ. أصْغَيْتُ إلَى مَنطِقِكُمْ، وَأنْتُمْ تَزِنُونَ كَلامَهُ.

12 в нимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;

تَفَكَّرتُ جَيِّداً فِي ما قُلْتُمْ، وَلَيسَ بَينَكُمْ مَنْ أثبَتَ خَطَأ أيُّوبَ، وَلَمْ يَرُدَّ أحَدُكُمْ عَلَى كَلامِهِ.

13 з а да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек.

لِئَلّا تَقُولُوا: ‹كُنّا حُكَماءَ.› اللهُ هُوَ مَنْ سَيَغلِبُ أيُّوبَ لا إنسانٌ.

14 П онеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.

لَكِنَّ أيُّوبَ لَمْ يُوَجِّهْ كَلامَهُ إلَيَّ، وَأنا لَنْ أرُدَّ عَلَيهِ بِحُجَجِكُمْ.

15 Т е се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат.

«لَقَدْ فَشِلُوا بِالرَّدِّ عَلَيكَ يا أيُّوبُ، فَبَدَأُوا يَكرِّرُونَ كَلامَهُمْ!

16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?

وَانتَظَرْتُ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَتَكَلَّمُوا، لأنَّهُمْ واقِفُونَ دُونَ أنْ يُجِيبُوا.

17 Н ека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си.

فَأنا أيضاً سَأُدلِي بِرَأيِي، وَسَأُصَرِّحُ أنا أيضاً بِما أعْرِفُهُ.

18 З ащото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.

لأنَّ عِندِي الكَثِيرَ لِأقُولَهُ، وَالرُّوحُ الَّتِي فِيَّ تَدفَعُنِي إلَى الكَلامِ.

19 Е то, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове.

وَداخِلِي كَزُقاقِ خَمْرٍ جِلدِيَّةٍ مُغلَقَةٍ. كَأوعِيَةِ نَبِيذٍ تُوشِكُ أنْ تَنشَقَّ.

20 Щ е проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.

دَعُونِي أتَكَلَّمْ فَأُعَبِّرَ عَنِ الرُّوحِ الَّتِي فِي داخِلِي. دَعُونِي أفتَحْ شَفَتَيَّ لأُعطِي جَواباً.

21 Д алеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека.

لَنْ أنحازَ إلَى أحَدٍ وَلَنْ أتَمَلَّقَ أحَداً،

22 З ащото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.

لأنِّي لا أعرِفُ كَيفَ أتَمَلَّقُ، وَإلّا فَسَرْعانَ ما سَيَأخُذنِي خالِقِي.