1 И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.

2 Т огава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;

3 с ъщо против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.

4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.

5 Н о когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна. Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу

6 Т огава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори: Аз съм млад, а вие много стари; затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.

7 А з казах: Дните нека говорят и многото години нека учат на мъдрост.

8 Н о има дух в човека; вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

9 Н е че хората са велики, затова да са и мъдри, нито че са стари, затова да разбират правосъдието.

10 И така, казвам: Слушайте мене; нека кажа и аз мнението си.

11 Е то, чаках, докато вие говорехте, слушах разсъжденията ви, когато търсехте какво да кажете;

12 в нимателно ви слушах и, ето, нито един от вас не убеди Йов, нито отговори на думите му;

13 з а да не кажете: Ние намерихме мъдрост; Бог ще го свали, а не човек.

14 П онеже той не е отправил думите си против мене, то и аз няма да му отговоря според вашите речи.

15 Т е се смайват, не отговарят вече, не намират нито дума да кажат.

16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят, понеже стоят и не отговарят вече?

17 Н ека отговоря и аз от моя страна, нека кажа и аз мнението си.

18 З ащото съм пълен с думи; духът в мене дълбоко ме притиска.

19 Е то, коремът ми е като вино неотворено, близо е да се пръсне като нови мехове.

20 Щ е проговоря, за да ми стане по-леко; ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Д алеч от мен е да гледам на лице или да полаская човека.

22 З ащото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.