1 ( По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

2 Н ека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

3 З ащото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

4 П ричисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

5 и зхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

6 С пуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

7 Н атегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

8 О тдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

9 О кото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

10 Н а мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

12 Щ е се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

13 Н о аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

14 Г осподи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

15 О т младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

16 Г невът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

17 К ато води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

18 О тдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.