1 ( По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Т и си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

11 П редал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

12 П родал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

14 П равиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

15 В секи ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

16 п оради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

17 В сичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

18 С ърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

19 м акар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

21 т о няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 Н е! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

24 З ащо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

26 С тани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.