1 ( По слав. 77.) Асафово поучение. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми.

2 Щ е отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

3 Т ова, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха,

4 н яма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на Господа, неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5 з ащото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израел, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си,

6 з а да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят - които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

7 З а да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди

8 и да не станат като бащите си - упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

9 Е фремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.

10 Н е опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят,

11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа.

12 П ред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис.

13 Р аздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада.

14 В оди ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина.

15 Р азцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни.

16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки.

17 Н о те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 С ъс сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си,

19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 Е то, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

21 З атова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израел;

22 з ащото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави.

23 П ри все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито.

25 В секи ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.

26 П овдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър.

27 Н аваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати - на брой като морския пясък;

28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.

29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им,

31 г невът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израел.

32 П ри всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

33 З атова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас.

34 К огато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно;

35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог - техен изкупител.

36 Н о с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха;

37 з ащото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му.

38 Н о Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание;

39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща.

40 К олко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна,

41 к ато отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израелев!

42 Н е си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,

43 к ак показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис

44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият;

45 к ак прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха,

46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци.

47 К ак порази с град лозята им и със светкавици - черниците им,

48 и предаде на град добитъка им и стадата им - на мълнии;

49 к ак изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя - нашествие на ангелите на нещастието, -

50 и зравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;

51 к ак порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им - в шатрите на Хама,

52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята,

53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им - морето ги покри;

54 к ак ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби,

55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израелевите племена.

56 Н о въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му,

57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък.

58 З ащото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 Ч у Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израел,

60 т ака че напусна скинията в Сило - шатъра, който беше поставил между хората,

61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 С ъщо и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си.

63 О гън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 С вещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха.

65 Т огава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам.

67 П ри това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;

68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

69 С ъгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги.

70 И збра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

71 о т подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израел.

72 Т ака той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.