1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.

2 Щ е кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?

4 Т елесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек?

5 Т воите дни като дните на човека ли са или годините Ти - като човешки дни,

6 ч е претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,

7 п ри все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;

12 ж ивот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.

13 Н о при все това - това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;

14 а ко съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,

16 з ащото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен.

17 О тново издигаш против мене свидетелите Си и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.

18 И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;

19 б их бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Д ните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко.

21 П реди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка -

22 з емя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.