1 ( По слав. 34.) Давидов псалом. Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене.

2 В земи оръжие и щит и стани да ми помагаш.

3 И зтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.

4 Н ека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло.

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра и ангелът Господен да ги гони.

6 Н ека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел Господен да ги гони.

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

9 А моята душа ще се весели в Господа, ще се радва в избавлението Му;

10 в сичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?

11 Н есправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.

12 В ъздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми.

13 А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.

14 О тнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.

15 Н о когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене - хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават.

16 К ато нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби.

17 Г осподи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми - от тези лъвове.

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ.

19 Д а не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина.

20 З ащото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята.

21 Д а! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха!

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

23 с тани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой.

24 С ъди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене.

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене.

27 Д а възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.