1 Д умите на Массовия цар Лемуил, на които го поучи майка му:

2 К акво, сине мой? Какво, сине на утробата ми? И какво, сине на моите оброци?

3 Н е давай силата си на жените, нито пътищата си - на тези, които погубват царете.

4 Н е е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Къде е спиртното питие?

5 Д а не би, като се напият, да забравят закона и да не оправдаят угнетяваните.

6 Д авайте спиртно питие на онзи, който загива, и вино - на огорчения духом,

7 з а да пийне и да забрави сиромашията си, и да не помни вече окаяността си.

8 О тваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват;

9 о тваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. Възхвала на добродетелната жена

10 К ой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.

11 С ърцето на мъжа ѝ уповава на нея; и няма да му липсва печалба.

12 Т я ще му донася добро, а не зло, през всички дни на живота си.

13 Т ърси вълна и лен и работи с ръцете си това, което ѝ е угодно.

14 Т я е като търговските кораби - донася храната си отдалеч.

15 П ри това става, докато е още тъмно, и дава храна на дома си, и определената работа - на слугините си.

16 Р азглежда нива и я купува; от плода на ръцете си сади лозе.

17 О пасва кръста си със сила и укрепва мишците си.

18 К ато схваща, че търгуването ѝ е полезно, светилникът ѝ не угасва през нощта.

19 С лага ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката.

20 О тваря ръката си за сиромасите. Да! Простира ръцете си към нуждаещите се.

21 Н е се бои от снега за дома си; защото всичките ѝ домашни са облечени с двойни дрехи.

22 П рави си завивки от дамаска; облеклото ѝ е от висон и морав плат.

23 М ъжът ѝ е известен в портите, когато седи между местните старейшини.

24 Т я тъче ленено платно и го продава, и доставя пояси на търговците;

25 с ила и достолепие са облеклото ѝ; и тя гледа весело към бъдещето.

26 О тваря устата си с мъдрост и законът на езика ѝ е благ.

27 Д обре внимава в управлението на дома си и хляб на леност не яде.

28 С иновете ѝ стават и я облажават; и мъжът ѝ я хвали, като казва:

29 М ного дъщери са се държали достойно, но ти надмина всичките.

30 П релестта е измамлива и красотата е лъх; но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.

31 Д айте ѝ от плода на ръцете ѝ и делата ѝ нека я хвалят в портите.