1 Т ой ми каза: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж този свитък и иди, говори на Израелевия дом.

2 И така, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

3 П осле ми каза: Сине човешки, нека коремът ти смила този свитък, който ти давам, и нека червата ти се наситят от него. Тогава го изядох и той беше в устата ми сладък като мед.

4 К аза ми още: Сине човешки, иди, отправи се към Израелевия дом и им говори с Моите думи.

5 З ащото не си изпратен при народ с непознат език и труден говор, а при Израелевия дом -

6 н е при много племена с непознат език и труден говор, чиито думи не разбираш. Навярно ако те пращах при такива, те щяха да те послушат.

7 Н о Израелевият дом няма да те послуша, защото не искат да послушат и Мене; понеже целият Израелев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

8 Е то, направих лицето ти твърдо против техните лица и челото ти - твърдо против техните чела.

9 К ато диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти; да не се боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

10 К аза ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всички думи, които ще ти говоря;

11 и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш, кажи: Така говори Господ Йехова - или послушали, или непослушали.

12 Т огава Духът ме повдигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена Господнята слава от мястото Му!

13 И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях - шум на голямо спускане.

14 И така, Духът ме издигна и ме отнесе; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господнята ръка беше мощна върху мене.

15 Т огава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и се настаних там, където те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни. Йезекиил - страж на Израелевия дом

16 А след седем дни Господнето слово дойде към мен и каза:

17 С ине човешки, поставих те страж за Израелевия дом; и така, слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.

18 К огато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

19 О баче ако предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

20 П ак - ако праведникът се отвърне от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

21 Н о ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил, и ти си избавил душата си.

22 И ръката на Господа беше там върху мене; Той ми каза: Стани, излез на полето и там ще ти говоря.

23 Т огава станах и излязох на полето; и, ето, Господнята слава стоеше там - като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

24 Т огава Духът влезе в мене, изправи ме на краката ми и ми говори: Иди, затвори се в къщата си.

25 Н а тебе, сине човешки, ето, ще сложат на тебе връзки и ще те вържат с тях, така че няма да излезеш между народа.

26 И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти и ще бъдеш ням, и няма да бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

27 Н о когато ти говоря, ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Йехова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.