1 А Йосафат имаше богатство и голяма слава; и се сроди с Ахав.

2 И след няколко години слезе при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и говеда за него и за народа, който беше с него; още му предложи да отиде с него в Рамот-галаад.

3 З ащото Израелевият цар Ахав каза на Юдейския цар Йосафат: Идваш ли с мене в Рамот-галаад? А той му отговори: Аз съм, както си ти, и моят народ, както твоят народ; ще бъдем с тебе във войната.

4 Й осафат каза още на Израелевия цар: Моля, допитай се сега до Господнето слово.

5 Т огава Израелевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, и им каза: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А те отговориха: Иди и Бог ще го предаде в ръката на царя.

6 О баче Йосафат каза: Няма ли тук освен тези някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

7 И зраелевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, а винаги зло; той е Михей, син на Емла. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

8 Т огава Израелевият цар повика един евнух и му нареди: Доведи скоро Михей, син на Емла.

9 А Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; те седяха на открито място при входа на самарийската порта и всички пророци пророкуваха пред тях.

10 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва Господ: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

11 С ъщо и всички пророци пророкуваха така, като казваха: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

12 А пратеникът, който отиде да повика Михей, му говорѝ: Ето думите на пророците като от една уста са добри за царя; и така, моля и твоята дума да бъде като думата на всеки от тях и ти говорѝ доброто.

13 А Михей отговори: Заклевам се в живота на Господа, каквото каже Бог мой, това ще говоря.

14 И така, дойде при царя. Той му каза: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А пророкът отвърна: Идете и ще имате добър успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.

15 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господнето име!

16 М ихей отговори: Видях целия Израел, пръснат по планините като овце, които нямат овчар; и Господ каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

17 Т огава Израелевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мене, а зло?

18 А Михей каза: И така, чуйте Господнето слово. Видях Господа, седящ на престола Си, и цялото небесно множество, стоящо около Него отдясно и отляво.

19 Г оспод каза: Кой ще примами Израелевия цар Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

20 П осле излезе един дух, застана пред Господа и проговори: Аз ще го примамя. И Господ го запита: Как?

21 А той отвърна: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Тогава Господ каза: Примамвай го още и ще сполучиш; излез, направи така.

22 И така, сега Господ е вложил лъжлив дух в устата на тези твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

23 Т огава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на теб?

24 А Михей отговори: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще отиваш от стая в стая, за да се криеш.

25 Т огава Израелевият цар нареди: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас,

26 и кажете: Така казва царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода, докато се завърна с мир.

27 М ихей каза: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Добави още: Слушайте вие, целият народ.

28 И така, Израелевият цар и Юдейският цар Йосафат излязоха в Рамот-галаад.

29 А Израелевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израелевият цар се преоблече и влязоха в сражението.

30 А сирийският цар беше заповядал на началниците на колесниците си: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израелевия цар.

31 А началниците на колесниците, като видяха Йосафат, казаха: Той ще да е Израелевият цар; и се отклониха, за да го ударят. Но Йосафат извика и Господ му помогна, защото Бог им повлия да се отвърнат от него.

32 П онеже началниците на колесниците, като видяха, че не беше Израелевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

33 А един човек хвърли стрела, без да се цели, и удари Израелевия цар между ставите на бронята му; затова той каза на колесничаря: Обърни юздата и ме изведи от войската, защото съм тежко ранен.

34 И в онзи ден сражението се усили; но Израелевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта и около залез слънце умря.