1 Т огава завихме и отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Едраи.

2 А Господ ми каза: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, целия му народ и земята му; ще му направиш, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

3 И така, Господ, нашият Бог, предаде в ръката ни и васанския цар Ог, и целия му народ; и го поразихме така, че не оставихме никой да оцелее.

4 В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който да не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ог във Васан.

5 В сички тези градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; и освен тях имаше твърде много неукрепени градове.

6 Т ях изтребихме, както направихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.

7 А всичкия добитък и плячката от градовете разграбихме.

8 Т ака, в онова време отнехме от двамата аморейски царе земята, която е отвъд Йордан, от потока Арнон до планината Ермон

9 ( Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците я наричат Санир);

10 в сички градове на планинската страна, целия Галаад и целия Васан до Салха и Едраи, градове от царството на Ог във Васан.

11 ( Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно; то е още в Рава на амонците. Дължината му беше девет лакътя и широчината му - четири лакътя, според лакътя на мъж.)

12 И дадох на Рувимовите синове и Гадовите синове земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон, и половината от планинските области на Галаад с градовете му;

13 а остатъка от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от Манасиевото племе, цялата Арговска област с целия Васан, който се нарича Земя на исполините.

14 М анасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците и нарече Васан по свое име Хаввот-яир, както се нарича и до днес.

15 А на Махир дадох Галаад.

16 Н о на Рувимовите синове и на Гадовите синове дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока за граница, и до потока Явок, границата на амонците,

17 и полето, и Йордан, който им е граница от Хинерот до морето в пустинята Араба, т. е. Соленото море, под склоновете на Фасга на изток.

18 В онова време ви заповядах: Господ, вашият Бог, ви даде тази земя за притежание; затова всички вие, храбри мъже, минете въоръжени пред братята си израелтяните.

19 С амо жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,

20 д окато Господ успокои братята ви, както е успокоил и вас, и превземат и те земята, която Господ, вашият Бог, ще им даде отвъд Йордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.

21 В онова време заръчах на Исус: Очите ти видяха всичко, което стори Господ, вашият Бог, на тези двама царе; така ще направи Господ и на всички царства, към които преминаваш.

22 Д а не се боите от тях; защото Господ, вашият Бог, воюва за вас.

23 В онова време се молих на Господа, като казах:

24 Г осподи Йехова, Ти си започнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е този бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите велики дела?

25 Н ека премина, моля Ти се, и видя добрата земя отвъд Йордан, онази добра планинска страна и Ливан.

26 Н о Господ, понеже се беше разгневил на мене заради вас, не ме послуша; Той ми каза: Стига ти; да не Ми проговориш вече за това.

27 И зкачи се на върха на Фасга и погледни на запад и север, на юг и изток, и гледай земята с очите си; защото няма да преминеш този Йордан.

28 З аръчай на Исус, насърчи го и го укрепи; защото той ще мине пред този народ и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.

29 И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.