1 М ожеш ли да извлечеш крокодила с въдица или да притиснеш езика му с въже?

2 М ожеш ли сложи оглавник на носа му или да пробиеш челюстта му с кука?

3 Щ е отправи ли той към тебе много молби? Ще ти говори ли със сладки думи?

4 Щ е сключи ли договор с тебе, за да го вземеш за вечен слуга?

5 М ожеш ли игра с него, както с птица? Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?

6 Д ружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?

7 М ожеш ли прониза кожата му със сулици или главата му - с рибарски копия?

8 С ложи ръката си на него; спомни си боя и не прави вече това.

9 Е то, надеждата да го хване някой е празна; даже от изгледа му не отпада ли човек?

10 Н яма човек, толкова дързък, че да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?

11 К ой Ми е дал отпреди, за да му отплатя? Всичко, което има под цялото небе, е Мое.

12 Н яма да мълча за телесните му части, нито за силата му, нито за хубавото му устройство.

13 К ой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?

14 К ой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му наоколо са ужасни.

15 Т ой се гордее с наредените си люспи, съединени заедно, като че ли плътно запечатани;

16 е дната се допира до другата, така че дори въздух не може да влезе между тях;

17 п рилепени са една за друга, държат се помежду си така, че не могат да се отделят.

18 К огато киха, блести светлина и очите му са като клепачите на зората.

19 О т устата му излизат запалени факли и огнени искри изскачат.

20 О т ноздрите му излиза дим като на възвряло гърне над пламнали тръстики.

21 Д ишането му запалва въглища и пламъкът излиза от устата му.

22 Н а врата му обитава сила и всички заплашени скачат пред него.

23 П ластовете на плътта му са слепени, твърди са на него, не могат се поклати.

24 С ърцето му е кораво като камък, даже твърдо като долния воденичен камък.

25 К огато става, силните се ужасяват, от страх се смайват.

26 М ечът на този, който би го улучил, не може да удържи - нито копие, нито сулица, нито остра стрела.

27 Т ой смята желязото за плява, медта - за гнило дърво.

28 С трелите не могат го накара да бяга; камъните на прашката са за него като слама;

29 с опите се смятат за слама; той се присмива на махането на копието.

30 К ато остри камъни има по долните му части; простира като белези от диканя върху тинята;

31 п рави бездната да ври като котел; прави морето като варилница за миро.

32 О ставя след себе си светла диря, така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.

33 Н а земята няма подобен на него, създаден да няма страх.

34 Т ой изглежда всяко високо нещо; цар е над всички горделиви зверове.