1 П о същото време се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че едни други се тъпчеха, и Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко, пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

2 Н яма нищо покрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае.

3 З атова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на светло; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.

4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят.

5 Н о ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, Който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от Него да се боите.

6 Н е се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога.

7 Н о на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте; вие сте много по-скъпи от врабчета.

8 И ви казвам: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

9 н о ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.

10 И на всеки, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.

11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

12 З ащото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.

13 И някой от множеството Му каза: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

14 А Той му отговори: Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или да решавам делбите ви?

15 И им каза: Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

16 И им каза притча: Нивите на един богаташ родиха много плод.

17 Т ой размишляваше в себе си и си казваше: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си?

18 И каза: Ето какво ще направя - ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичкото си зърно и благата си.

19 И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели.

20 А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде?

21 Т ака става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.

22 К аза още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще обличате.

23 З ащото животът е повече от храната и тялото - от облеклото.

24 Н аблюдавайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

25 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?

26 И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за друго?

27 Г ледайте полските лилии как растат; не се трудят, нито предат; но ви казвам, дори Соломон в цялата си слава не се е обличал, както една от тях.

28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци!

29 И така, не търсете какво да ядете и какво да пиете и не се съмнявайте;

30 з ащото всичко това търсят народите на света; а вашият Отец знае, че се нуждаете от това.

31 Н о търсете Божието царство и всичко това ще ви се прибави.

32 Н е бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.

33 П родайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не се износват, неизчерпаемо съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец го изяжда.

34 З ащото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Притча за верните слуги

35 К ръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

36 и самите вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

37 Б лажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

38 И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери така, блажени са онези слуги.

39 Н о това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час ще дойде крадецът, щеше да бди и не би оставил да му подкопаят къщата.

40 Б ъдете и вие готови; защото в час, когато не мислите за Него, Човешкият Син ще дойде.

41 Т огава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тази притча или на всички?

42 Г оспод каза: А кой е онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домашните си слуги, за да им дава навреме определената храна?

43 Б лажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

44 И стина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

45 Н о ако онзи слуга каже в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие слугите и слугините, да яде, да пие и да се опива,

46 т о господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

47 И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито е постъпил по волята му, ще бъде много бит.

48 А онзи, който не е знаел и е направил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват. Христос - причина за разделение

49 О гън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако вече се е запалил?

50 Н о имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и под какво напрежение съм, докато се извърши!

51 М ислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро разделение.

52 З ащото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима срещу двама и двама срещу трима.

53 Щ е се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.

54 К азваше още на множествата: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали; и така става.

55 И когато духа южен вятър, казвате: Ще стане жега; и става.

56 Л ицемери! Изгледа на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

57 А защо самите вие не съдите кое е право?

58 З ащото, когато отиваш с противника си да се явиш пред управителя, постарай се по пътя да се разбереш с него, да не би да те закара при съдията и съдията да те предаде на служителя, и той да те хвърли в тъмница.

59 К азвам ти, никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последното петаче.