1 Н е вика ли мъдростта? И разумът не надава ли гласа си?

2 Т я стои по върха на високите места край пътя, на кръстопътя;

3 п рогласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:

4 К ъм вас, хора, викам и гласът ми е към човешките синове.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие; и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.

6 П ослушайте, защото ще говоря хубави неща и ще отворя устните си да произнеса правото.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, в тях няма нищо лъжливо или коварно.

9 Т е всички са ясни за разумния човек и правилни за тези, които намират знание.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото избрано злато.

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея.

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам знание на умни мисли.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста.

14 В мен е съветът и здравомислието; аз съм разум; в мен е силата.

15 Ч рез мене царете царуват и началниците узаконяват правда.

16 Ч рез мене князете началстват, също и големците, и всички земни съдии.

17 А з обичам онези, които ме обичат, и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Б огатството и славата са с мене. Да! Трайният имот и правдата.

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, и приходът от мен - от избрано сребро.

20 Х одя по пътя на правдата, сред пътеките на правосъдието,

21 з а да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и за да напълня съкровищницата им.

22 Г оспод ме имаше в начало на пътя Си, като първо от древните Си дела.

23 О т вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята.

24 Р одих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода.

25 П реди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена,

26 д окато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света.

27 К огато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,

28 к огато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

29 к огато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята,

30 т огава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.

31 Р адвах се на обитаемата Му земя и насладата ми беше с човешки синове.

32 И така, сега, послушайте ме, о, синове, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

33 П ослушайте поуката, не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Б лажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми.

35 З ащото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

36 а който ме пропуска, онеправдава своята душа; всички, които мразят мен, обичат смъртта.