1 И зявеното за пустинята на морето пророчество: Както южните вихрушки, които стремително летят, така иде разрушение от пустинята, от страшната земя.

2 Т ежко видение ми се откри: Коварният коварства и грабителят граби. Излез, Еламе; обсади, Мидийо; спрях всичките ѝ въздишки.

3 З атова хълбоците ми са пълни с болка; болки ме обзеха, както болките на жена, когато ражда; сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя.

4 С ърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; дрезгавината, която пожелах, се превърна в страшилище за мене.

5 П риготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! Излъсквайте щитове!

6 З ащото Господ ми каза така: Иди, постави страж и нека известява каквото види.

7 Т ой видя дружина конници по двама, ездачи на осли и ездачи на камили; тогава се вгледа внимателно.

8 П осле извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражевата кула през деня и оставам на стражата си цели нощи.

9 Н о ето! Тук иде дружина мъже, конници по двама! И той, като проговори, каза: Падна, падна Вавилон и всички изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!

10 С ине мой и ти, произведение на хармана ми, явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израелевия Бог. Пророчество за Едом

11 И зявеното за Едом пророчество: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?

12 С тражът каза: Утрото иде, също и нощта; ако искате да питате, питайте; елате пак, елате. Пророчество за Арабия

13 И зявеното пророчество за Арабия: Привечер ще слезете в гората да пренощувате, о, дедански кервани.

14 Ж ителите на теманската земя донесоха вода за жадния, посрещнаха бежанците с хляба си.

15 З ащото побегнаха от мечовете, от оголения меч, от опънатия лък и от лютостта на войната.

16 З ащото Господ ми каза така: В продължение на една година, каквито са годините на наемник, ще изчезне цялата слава на Кидар;

17 и останалият брой на стрелците, силните мъже на кидарците, ще бъде малко; защото Господ, Израелевият Бог, е изговорил това.