1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

2 С уета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

3 К аква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

4 Е дно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

6 В ятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

7 В сички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

8 В сички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

11 Н е се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

12 А з, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

14 В идях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

15 К ривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 А з се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.