1 Д умите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

Слова Екклесиаста, сына Давида, царя в Иерусалиме.

2 С уета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

«Суета сует! – сказал Екклесиаст. – Суета сует, все суета!»

3 К аква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

Что приобретает человек от всех трудов своих, которые он делает под солнцем?

4 Е дно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

Поколения приходят и уходят, а земля остается навеки.

5 С ъщо и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

Солнце всходит, и солнце заходит, и вновь спешит к месту своего восхода.

6 В ятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

Летит ветер на юг, потом направляется к северу, кружится, кружится и возвращается на свои круги.

7 В сички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

Все реки текут в море, но море не переполняется. И возвращаются реки к своим истокам, чтобы течь снова.

8 В сички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

Все эти вещи утомляют: человек не может все пересказать, глаз не насытится тем, что видит, ухо не наполнится тем, что слышит.

9 К аквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

Что было, то и будет, и что делалось, то и будет делаться опять. Нет ничего нового под солнцем!

10 И ма ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

Бывает такое, о чем говорят: «Смотри, вот что-то новое!» Но и это уже бывало в прежние времена, еще задолго до нас.

11 Н е се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

Никто не помнит о живших прежде, и о тех, что появятся позже, не вспомнят те, кто будет жить после них. Мудрость – суетна

12 А з, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

Я, Екклесиаст, был царем над Израилем в Иерусалиме.

13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

Я посвятил себя изучению и испытанию мудростью всего, что делается под небом. Это тяжелое бремя, которое Бог возложил на людей.

14 В идях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

Я видел все, что делается под солнцем, все – суета, и все – погоня за ветром.

15 К ривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

Кривое не выпрямить, а чего нет, того не сосчитать.

16 А з се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

Я сказал себе: «Величием и мудростью я превзошел всех, кто правил Иерусалимом до меня. Я приобрел много мудрости и знаний».

17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

Затем я решил узнать, в чем мудрость, а также в чем безумие и глупость, но понял, что и это погоня за ветром.

18 З ащото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.

Ведь с большой мудростью приходит много печали, чем больше знаний, тем больше скорбь.