1 А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.
Рахиль видела, что она не рожает Иакову детей, и позавидовала своей сестре Лии. Она сказала Иакову: – Дай мне детей, или я умру!
2 А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
Иаков разгневался на нее и сказал: – Разве я на месте Бога, Который не дает тебе детей?
3 А тя отговори: Ето слугинята ми Вала, влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея.
Она сказала: – Вот Валла, моя служанка. Ляг с ней, чтобы она родила мне на колени, и у меня будут дети через нее.
4 И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.
Так она дала ему в жены свою служанку Валлу; Иаков лег с ней,
5 И Вала зачена и роди син на Яков.
она забеременела и родила ему сына.
6 Т огава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми и ми даде син; затова го наименува Дан.
Тогда Рахиль сказала: «Бог оправдал меня; Он внял моей мольбе и дал мне сына». Поэтому она назвала его Дан.
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков.
Валла, служанка Рахили, снова забеременела и родила Иакову второго сына.
8 Т огава Рахил каза: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим.
Тогда Рахиль сказала: «Великой борьбой боролась я с моей сестрой и победила». И она назвала его Неффалим.
9 К огато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.
Увидев, что она перестала рожать детей, Лия взяла свою служанку Зелфу и дала ее Иакову в жены.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.
Лиина служанка Зелфа родила Иакову сына.
11 Т огава Лия каза: Щастие дойде, затова го наименува Гад.
Тогда Лия сказала: «Какая удача!» И она назвала его Гад.
12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.
Лиина служанка Зелфа родила Иакову второго сына.
13 Т огава Лия каза: Честита съм, защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир.
Тогда Лия сказала: «Как я счастлива! Женщины будут звать меня счастливицей!» И она назвала его Асир.
14 А през времето на пшеничената жътва Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
Во время жатвы пшеницы Рувим вышел в поле, нашел мандрагоры и принес их матери. Рахиль сказала Лии: – Пожалуйста, дай мне несколько мандрагор твоего сына.
15 А тя ѝ отговори: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, ами искаш да отнемеш и мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека спи с тебе тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
Но та сказала ей: – Ты уже забрала у меня мужа; хочешь теперь забрать и мандрагоры сына моего? – Хорошо, – сказала Рахиль, – пусть он ляжет с тобой сегодня ночью в обмен на мандрагоры твоего сына.
16 И така, когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: Влез при мене днес, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И той спа с нея онази нощ.
Когда вечером Иаков пришел с полей, Лия вышла встретить его и сказала: – Ты должен лечь со мной. Я заплатила за тебя мандрагорами сына. И он лег с ней в ту ночь.
17 И Бог послуша Лия; и тя зачена и роди пети син на Яков.
Бог услышал Лию, она забеременела и родила Иакову пятого сына.
18 Т огава Лия каза: Бог ми даде награда затова, че дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар.
Тогда Лия сказала: «Бог вознаградил меня за то, что я дала мужу мою служанку». И она назвала его Иссахар.
19 И Лия пак зачена и роди шести син на Яков.
Лия снова забеременела и родила Иакову шестого сына.
20 Т огава Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове, затова го наименува Завулон.
Тогда она сказала: «Бог подарил мне драгоценный подарок. Теперь муж станет чтить меня, потому что я родила ему шестерых сыновей». И она назвала его Завулон.
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина.
Через какое-то время она родила дочь и назвала ее Дина.
22 С лед това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата ѝ.
Тогда Бог вспомнил Рахиль; Он услышал ее и открыл ей утробу.
23 Т я зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора.
Она забеременела и родила сына и сказала: «Бог снял мой позор».
24 И го наименува Йосиф, като казваше: Господ да ми прибави и друг син. Забогатяването на Яков
Она назвала его Иосиф потому что она сказала: «Да добавит мне Господь еще одного сына». Обогащение Иакова
25 А след като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
После того как Рахиль родила Иосифа, Иаков сказал Лавану: – Отпусти меня, чтобы я мог вернуться в родные края.
26 Д ай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.
Дай мне моих жен и детей, за которых я служил тебе, и я тронусь в путь. Ты знаешь, как много я работал на тебя.
27 А Лаван му отвърна: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
Но Лаван сказал ему: – Если я нашел милость в твоих глазах, прошу тебя, останься: я узнал через гадание, что Господь благословляет меня благодаря тебе, –
28 К аза още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.
и добавил: – Назови свою цену, я заплачу ее.
29 А Яков му отговори: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.
Иаков ответил ему: – Ты знаешь, как я работал на тебя и каковы твои стада благодаря моей заботе.
30 З ащото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега искам да промисля и за своя дом.
Они были немногочисленны до моего прихода, но теперь их число многократно увеличилось, и Господь благословлял тебя из-за меня. Когда же наконец я смогу скопить что-нибудь и для собственного дома?
31 А той каза: Какво да ти дам? Яков отговори: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
Лаван спросил: – Что тебе дать? – Мне ничего не надо, – ответил Иаков. – Сделай для меня лишь одно, и я буду и дальше пасти и охранять твои стада:
32 щ е премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите, те ще ми бъдат заплатата.
позволь мне обойти все твои стада и выбрать из них всех крапчатых и пятнистых овец, всех темных ягнят и всех пятнистых и крапчатых козлов. Они и будут моей платой.
33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери при мене, ще се смята за крадена.
Честность моя будет мне порукой в будущем, когда бы ты ни решил проверить плату, отданную мне. Если найдется у меня не крапчатый и не пятнистый козел или не темный ягненок, то они будут считаться крадеными.
34 А Лаван каза: Нека да бъде, според както си казал.
– Договорились, – сказал Лаван. – Пусть будет так, как ты сказал.
35 И така, същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, на които имаше бяло, и всички черни между овцете и ги предаде в ръцете на синове си,
И в тот же день он отделил всех козлов с крапинами или пятнами, всех пятнистых и крапчатых коз – тех, на которых было белое, – и всех темных ягнят и отдал их под надзор сыновей.
36 и определи тридневен път между себе си и Яков; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
Он назначил расстояние между собой и Иаковом в три дня пути, и Иаков продолжал пасти остальной мелкий скот Лавана.
37 Т огава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.
Иаков нарезал свежих веток тополя, миндаля и чинары и сделал на них белые полоски, сняв кору и обнажив белое дерево внутри.
38 Т ези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където стадата идваха да пият; и като зачеваха, когато идваха да пият,
Он положил ветки с нарезкой во все поилки, чтобы они были прямо перед скотом, когда скот приходил пить. Во время брачной поры, когда животные приходили пить,
39 т о стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри агнета.
они спаривались перед ветками, и потомство рождалось пестрым, крапчатым или пятнистым.
40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овцете към нашарените и към всички черни от Лавановото стадо, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с Лавановите овце.
Также Иаков поворачивал их к пестрым и темным животным, которые принадлежали Лавану, а молодняк ставил отдельно. Так у него появились собственные стада, и он держал их отдельно от скота Лавана.
41 И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
Когда пить приходили крепкие животные, Иаков клал перед ними в корыта ветки, чтобы они спаривались перед ветками,
42 А когато овцете бяха по-слаби, не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.
а если животные были слабые, он не клал веток. Так слабый скот доставался Лавану, а сильный – Иакову.
43 Т ака човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
Иаков начал богатеть, у него теперь были большие стада, а также служанки, слуги, верблюды и ослы.