1 Г орко ми! Защото съм като последно бране на летни плодове, като баберки след гроздобер; няма грозд за ядене, нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае.

Горе мне, горе! Я словно тот, кто после сбора летних плодов, после уборки винограда, не находит ни грозди, чтобы поесть, ни инжирины ранней зрелости, которой мне хочется.

2 Б лагочестивият се изгуби от страната и няма нито един праведник между хората; всички те причакват за кръв, ловят всеки брат си с примка.

Исчезли верные на земле; нет праведных среди людей. Все сидят в засаде, чтобы пролить кровь; все расставляют друг другу сети.

3 Д вете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; първенецът явява желанието си и съдията, срещу подарък, се съгласява, и големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; така те заедно тъкат работата.

Руки их искусны творить зло; правитель подарков требует, судья принимает взятки, и сильные волю свою диктуют – так извращают они правосудие.

4 Н ай-добрият между тях е като трън, най-праведният е по-бодлив от трънен плет; денят, предсказан от пазачите ти, т. е. наказанието ти, настана; сега ще изпаднат в недоумение.

Лучший из них – что терновник, самый праведный – хуже колючей изгороди. Наступает день, который предсказывали их стражи, день когда Он придет для наказания; ныне охватит их смятение.

5 Н е се доверявайте на другар, не уповавайте на близък приятел; пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти;

Не полагайтесь на ближнего, не доверяйте другу. Даже с той, что лежит в твоих объятьях, будь осторожен в словах.

6 з ащото син презира баща, дъщеря се повдига против майка си, снаха - против свекърва си, неприятели на човека са домашните му.

Сын позорит отца, дочь восстает против матери, и невестка – против свекрови: врагами человека станут его домашние.

7 Н о аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

А что до меня, я буду взирать на Господа, ждать Бога спасения моего; Бог мой меня услышит. Возрождение Израиля

8 Н е злорадствай заради мене, неприятелко моя; ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

Не ликуй надо мной, неприятель! Пусть упал я – встану опять. Пусть во мраке сижу – светом будет мне Господь.

9 Щ е нося гнева на Господа, защото съгреших пред Него, докато отсъди делото ми и извърши съд над мене, като ме изведе на светло; тогава ще видя правдата Му.

Я согрешил перед Ним, потому я должен нести гнев Господень, пока Он не разрешит мое дело и не оправдает меня. Он меня выведет к свету; я увижу Его праведность.

10 Т огава и неприятелката ми ще я види и срам ще покрие онази, която ми каза: Къде е Господ, твоят Бог? Очите ми ще я видят; сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

Увидит это неприятель и бесчестьем покроется; тот, кто мне говорил: «Где Господь, твой Бог?» Я своими глазами увижу его падение топтать его будут, словно грязь на улицах.

11 И де ден, когато стените ти ще бъдат съградени! В същия ден постановеното ще се махне надалеч.

Придет день отстроить твои стены, расширить твои границы.

12 В същия ден до тебе ще дойдат хора от Асирия и от египетските градове, и от Египет до Ефрат, от море до море и от планина до планина.

В тот день к тебе придут из Ассирии и из городов Египта, от Египта и до реки Евфрата, от моря и до моря, от горы и до горы.

13 П ри все това земята ще запустее поради жителите си, поради плода на делата им.

Но земля подвергнется разорению из-за жителей и их злых дел. Молитва

14 П аси народа Си с жезъла Си, стадото, Твоето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека пасат във Васан и Галаад, както в древните дни.

Паси Своим посохом народ Свой, отару наследия Твоего, что живет одиноко в зарослях, а вокруг плодородные пастбища. Пусть пасутся в Башане и Галааде, как в давно минувшие дни.

15 Щ е му покажа чудесни неща, както беше в дните на излизането ти от Египетската земя.

– Как в те дни, когда ты вышел из Египта, Я покажу тебе Свои чудеса.

16 Н ародите, като видят това, ще се засрамят за всичката си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят.

Народы увидят и устыдятся, при всей своей силе. Рукой они прикроют себе рот, уши их станут глухи.

17 Щ е лижат пръстта като змии, като земните гадини ще излизат треперещи от дупките си; ще идват със страх при Господа, нашия Бог, и ще се уплашат поради Тебе.

Они будут лизать пыль, как змея, как ползучие твари земные. Они выйдут, дрожа, из своих крепостей, обратятся в страхе к Господу, нашему Богу, и будут Тебя бояться.

18 К ой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост.

Есть ли Бог, подобный Тебе, Кто отпускает грех и прощает беззаконие уцелевшим из наследия Твоего? Не вечно Он гневается, потому что миловать любит.

19 О тново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

Он опять будет к нам милосерден; Он растопчет наши грехи и все наши беззакония бросит в морскую бездну.

20 Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни в древните дни.

Ты будешь верен Иакову и помилуешь Авраама, как Ты и клялся нашим отцам в дни минувшие.