1 З а предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство, и благоволение е по-добро от сребро и злато.

Доброе имя великих богатств желаннее; добрая слава лучше серебра и золота.

2 Б огат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

Богач и нищий вот чем сродни: их обоих создал Господь.

3 Б лагоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред - и страдат.

Разумный увидит опасность – и скроется, а простаки пойдут дальше – и пострадают.

4 Н аградата за смирението и за страха от Господа е богатство, слава и живот.

Награда за смирение и страх перед Господом – богатство, и слава, и жизнь.

5 Т ръни и примки има по пътя на опакия; който пази душата си, се отдалечава от тях.

На пути коварных – колючки да западни: дорожащий жизнью к ним и не подойдет.

6 В ъзпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.

Наставь ребенка на верный путь, он и в старости не собьется с него.

7 Б огатият властва над сиромасите и който взема назаем, е слуга на заемодавеца.

Богатые властвуют над бедными, и должник заимодавцу раб.

8 К ойто сее беззаконие, ще пожъне бедствие и жезълът на буйството му ще изчезне.

Сеющий беззаконие пожнет беду, и не станет жезла его гнева.

9 К ойто има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.

Человек щедрый будет благословен, так как пищей делится с бедным.

10 И зпъди присмивателя и караницата ще се прекрати, и свадата и позорът ще престанат.

Прогони глумливого – уйдет и вражда, и утихнут раздоры и ругань.

11 К ойто обича чистота в сърцето и има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

Кто любит чистоту сердца, чья речь любезна, тому царь будет другом.

12 О чите на Господа пазят онзи, който има знание, и Той осуетява думите на коварния.

Очи Господа охраняют знание, а слова вероломного Он опровергает.

13 Л енивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит сред улиците!

Лентяй говорит: «На улице лев! Смерть мне, ежели выйду!»

14 У стата на чужди жени са дълбока яма и онзи, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

Уста чужой жены – глубокая яма, прогневавший Господа туда упадет.

15 Б езумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

Глупость привязана к сердцу ребенка, но прогонит ее исправляющая розга.

16 К ойто угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия. Сборник с притчи на други мъдреци (22: 17-24: 34) "Чуй думите на мъдрите"

Притесняющий бедных, чтобы обогатиться, и дающий богатым подарки обнищают. Тридцать изречений мудрецов

17 П риклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и взимай присърце моето знание.

Приклони ухо и слова мудрецов послушай, сердце к учению моему обрати;

18 З ащото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си и ако бъдат винаги готови върху устните ти.

если ты сохранишь их в себе, если все они будут у тебя на устах – это будет приятно.

19 З а да бъде упованието ти в Господа, аз те научих на тях днес - да!, - тебе.

Чтобы ты мог надеяться на Господа, я сегодня учу им тебя, да, тебя.

20 Н е ти ли писах хубави неща, като те съветвах и поучавах,

Разве я не написал для тебя тридцать изречений увещевания и знания,

21 з а да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истината на онези, които те пращат?

чтобы ты научился верным словам истины и смог принести верный ответ посылавшим тебя?

22 Н е оголвай сиромаха, защото той е беден, нито притеснявай в портата угнетения,

Не обирай бедных лишь потому, что они бедны; не притесняй нуждающихся на суде,

23 з ащото Господ ще защити делото им и ще оголи живота на онези, които са ги оголили.

дело их защитит Господь, жизнь отберет у тех, кто их обирает.

24 Н е завързвай приятелство с припрян човек и не ходи с гневлив човек,

Не дружи с гневливым, с раздражительным не общайся,

25 д а не би да научиш пътищата му и да приготвиш примка за душата си.

чтобы не научиться его путям и не попасть в западню.

26 Н е бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове;

Не будь одним из тех, кто дает залог и поручается за долги;

27 а ко нямаш с какво да платиш, защо да вземат постелката ти изпод тебе?

когда не найдешь ты, чем заплатить, даже постель из-под тебя заберут.

28 Н е премествай старите межди, които са положили бащите ти.

Не передвигай древней межи, которую поставили твои предки.

29 В идял ли си човек, трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

Видишь искусного в деле своем? Он будет служить царям, простым он служить не будет.