1 А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите.

Когда Санбаллат услышал о том, что мы строим стену, он разозлился и сильно разгневался. Он издевался над иудеями

2 И говорѝ пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

и перед своими союзниками и самарийским войском говорил: – Что делают эти жалкие иудеи? Неужели они восстановят свою стену? Неужели они станут приносить жертвы? Неужели они когда-нибудь закончат строительство? Неужто они оживят камни, притом обожженные, из этих груд праха?

3 А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена.

Аммонитянин Товия, стоящий рядом с ним, сказал: – Да что они там строят, если даже лисица, взобравшись на эту каменную стену, обрушит ее!

4 Ч уй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници.

Услышь нас, Боже наш, потому что мы в презрении. Обрати их оскорбления на их же головы. Отдай их как добычу в землю плена.

5 Н е покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят.

Не покрывай их вины и грехов их не удаляй от Своих глаз, потому что они оскорбляли строителей.

6 Т ака съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.

И мы строили стену, и она достигла половины своей высоты, потому что народ работал от всего сердца.

7 Н о когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха;

Но когда Санбаллат, Товия, арабы с аммонитянами и жители Ашдода услышали о том, что восстановление иерусалимских стен продвигается и проломы заделываются, они очень разозлились.

8 и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат.

Все вместе они сговорились пойти на Иерусалим войной и устроить в нем беспорядки.

9 А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.

Но мы молились нашему Богу и выставляли против них стражу днем и ночью, чтобы отвратить эту угрозу.

10 Н о Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

А тем временем народ иудейский говорил: – Силы носильщиков на исходе, а здесь так много мусора, что мы не можем отстраивать стену.

11 А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.

А наши враги говорили: – Прежде чем они узнают о том, что происходит, или увидят нас, мы окажемся прямо среди них, перебьем их и остановим работу.

12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.

Иудеи, которые жили рядом с ними, приходили и раз десять говорили нам: – Со всех сторон они пойдут на нас.

13 З атова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

Тогда я разместил народ за самыми низкими участками стены на открытых местах, поставив их по семьям, с мечами, копьями и луками.

14 С лед като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си.

Осмотрев все, я встал и сказал знати, приближенным и остальному народу: – Не бойтесь их. Помните Владыку, Который велик и грозен, и сражайтесь за своих братьев, сыновей, дочерей, жен и дома.

15 А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си.

Когда наши враги услышали, что мы знаем об их сговоре и о том, что Бог расстроил их планы, мы все вернулись к стене, каждый – к своей работе.

16 И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

С того дня и впредь половина моих слуг трудилась на постройке, а другая половина держала копья, щиты, луки и латы. Вожди находились позади всего дома иудейского,

17 В секи един от онези, които градеха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

который строил стену. Носильщики тяжестей делали свою работу одной рукой, а в другой держали оружие,

18 и всеки от зидарите имаше меча, си опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.

и каждый из строителей во время работы был препоясан мечом. А трубач находился рядом со мной.

19 Т огава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;

И я сказал знати, приближенным и остальному народу: – Работа велика и обширна, и мы разбросаны по стене далеко друг от друга.

20 з атова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

Где бы вы ни услышали звук рога, бегите к нам туда, откуда доносится звук. Наш Бог будет сражаться за нас!

21 Т ака вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

И мы продолжали работу, и половина людей держали копья от восхода первых лучей до появления звезд.

22 И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

В то время я еще сказал народу: – Пусть каждый человек и его помощник ночуют в Иерусалиме, чтобы они могли сторожить ночью и работать днем.

23 И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.

Ни я, ни мои братья, ни мои слуги, ни стражники, которые меня сопровождали, не снимали одежд; каждый держал свое оружие, когда ходил за водой.