1 К ато изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил.

Прошло два года, и фараону приснился сон: он стоял на берегу Нила,

2 И , ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.

и вот из реки поднялись семь коров – гладких и жирных – и стали пастись в тростниках.

3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

Вслед за ними вышли из Нила другие семь коров – безобразных и тощих – и встали рядом с теми на берегу реки.

4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.

И безобразные, тощие коровы пожрали семь гладких, жирных коров. Тут фараон проснулся.

5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.

Он заснул вновь, и ему приснился другой сон: семь колосьев – здоровых и полных – росли на одном стебле.

6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.

Вслед за ними выросли еще семь колосьев – тощих и опаленных восточным ветром.

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.

Тощие колосья проглотили семь здоровых, полных колосьев. Тут фараон проснулся: это был сон.

8 Н а сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.

Утром его не оставляла тревога. Он созвал всех чародеев и мудрецов Египта и рассказал им свои сны, но никто не смог их истолковать.

9 Т огава началникът на виночерпците говорѝ на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.

Тогда главный виночерпий сказал фараону: – Теперь я вспоминаю, что провинился.

10 Ф араонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

Однажды фараон разгневался на своих слуг и заключил меня и главного пекаря в доме начальника стражи.

11 И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване.

И мне, и ему в одну и ту же ночь приснился сон, и каждый сон имел свое значение.

12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението.

Там с нами был молодой еврей, слуга начальника стражи. Мы рассказали ему наши сны, и он истолковал их нам; каждому он дал свое толкование.

13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

И как он истолковал, так все и вышло: меня возвратили на прежнюю службу, а того посадили на кол.

14 Т огава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.

Фараон послал за Иосифом, и его спешно привели из темницы. Он подстригся, сменил одежду и предстал перед фараоном.

15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

Фараон сказал Иосифу: – Мне приснился сон, и никто не может его истолковать. Но я слышал о тебе, что ты понимаешь сны и умеешь толковать их.

16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир.

Иосиф ответил: – Не я, но Бог даст фараону ответ во благо.

17 Т огава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

Фараон сказал Иосифу: – Мне снилось, что я стою на берегу Нила,

18 И , ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.

и вдруг из реки поднялись семь коров, жирных и гладких, и стали пастись в тростниках.

19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

Вслед за ними поднялись семь других коров – костлявых, худых и таких безобразных, каких я никогда прежде не видел во всей земле египетской.

20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;

Тощие, безобразные коровы пожрали семь жирных коров, которые вышли первыми.

21 н о пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

Но это не пошло им впрок: они остались такими же безобразными, как и прежде. Тут я проснулся.

22 П осле видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.

Потом я видел во сне семь колосьев на одном стебле, полных доброго зерна.

23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

Вслед за ними выросли другие семь колосьев – сухие, тощие и опаленные восточным ветром.

24 т ънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува.

Тощие колосья проглотили семь полных колосьев. Я рассказал чародеям, но никто не смог дать мне объяснение.

25 Т огава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.

Иосиф сказал фараону: – Смысл обоих снов фараона один. Бог открыл фараону, что Он собирается сделать.

26 С едемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

Семь хороших коров – это семь лет, и семь хороших колосьев – это семь лет; смысл тот же.

27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

Семь худых, безобразных коров, которые пришли следом – это семь лет, и так же – семь тощих колосьев, опаленных восточным ветром – это семь лет голода.

28 Т ова е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.

Вот что я имел в виду, когда сказал фараону, что Бог открыл ему Свои замыслы.

29 Е то, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

В земле египетской наступают семь лет великого изобилия,

30 А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

а за ними последуют семь лет голода, когда все изобилие в Египте будет забыто, и голод опустошит землю.

31 Н яма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

Прежнее изобилие забудется в этой земле из-за голода, который последует за ним, потому что голод будет жестокий.

32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.

А то, что сон повторился фараону дважды, означает, что Бог твердо определил это и вскоре исполнит Свой замысел.

33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.

Пусть же фараон найдет проницательного и мудрого человека и поставит его над землей Египта.

34 Н ека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя.

Пусть фараон назначит чиновников по всей стране, чтобы они собирали пятую часть урожая в Египте в те семь лет изобилия.

35 Н ека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

Пусть в те добрые годы они собирают все продовольствие, что поступает к ним, и пусть властью фараона запасают зерно и хранят его в городах.

36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. Йосиф - управител на Египет

Это продовольствие будет для страны про запас, чтобы страна не погибла в те семь лет голода, которые потом будут в Египте. Иосиф назначается главным правителем Египта

37 Т ова нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители.

Фараон и все его приближенные одобрили этот план.

38 И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух?

Фараон спросил приближенных: – Найдем ли мы еще такого, как этот человек, в котором Дух Бога? »

39 Т огава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

И фараон сказал Иосифу: – Раз Бог открыл тебе все это, значит, нет никого мудрее и проницательнее тебя.

40 Т и ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

Я ставлю тебя над моим домом, и весь мой народ будет слушаться твоих приказов. Только троном я буду выше тебя.

41 Ф араонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

Фараон сказал Иосифу: – Смотри, я ставлю тебя над всей землей Египта.

42 Т огава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията.

Он снял с пальца свой перстень и надел на палец Иосифу, он одел его в одежды из тонкого полотна и повесил ему на шею золотую цепь.

43 П осле нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

Он велел возить его в колеснице как второго после себя и кричать перед ним: «Дорогу!» Так он поставил его над всей землей Египта.

44 П ри това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.

Фараон сказал Иосифу: – Я фараон, но без твоего слова никто во всем Египте не посмеет и пальцем шевельнуть.

45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя. Изпълнение на фараоновия сън

Он дал Иосифу имя Цафнат-Панеах и отдал ему в жены Асенефу, дочь Потифера, жреца города Она. И отправился Иосиф в путь по всей египетской земле.

46 Й осиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя.

Иосифу было тридцать лет, когда он поступил на службу к фараону, царю Египта. Он вышел от фараона и отправился в путь по всему Египту.

47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

Семь лет изобилия земля приносила богатый урожай.

48 Й осиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

Иосиф собирал весь урожай тех семи лет изобилия в Египте и складывал его в городах; в каждом городе он складывал урожай с окрестных полей.

49 Й осиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.

Собранного Иосифом зерна было как песка в море, и он перестал вести ему счет, потому что сосчитать его было невозможно.

50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

Прежде чем пришли годы голода, у Иосифа родились два сына от Асенефы, дочери Потифера, жреца города Она.

51 Й осиф наименува първородния Манасия, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

Иосиф назвал своего первенца Манассия и сказал: «Это потому, что Бог дал мне забыть все мои страдания и дом моего отца».

52 А втория наименува Ефрем, защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

Второго сына он назвал Ефрем, сказав: «Это потому, что Бог сделал меня плодовитым в земле моего страдания».

53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,

Семь лет изобилия в Египте подошли к концу,

54 н астъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

и начались семь лет голода, как Иосиф и предсказал. Голод был во всех других землях, только в земле Египта была пища.

55 З ащото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.

Когда весь Египет начал голодать, люди взмолились к фараону о пище, и фараон сказал египтянам: – Идите к Иосифу и делайте, как он скажет.

56 ( А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

Когда голод распространился по всей стране, Иосиф открыл склады и стал продавать зерно египтянам, потому что голод в Египте был жестокий.

57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.

Из всех стран приходили в Египет, чтобы купить у Иосифа зерна, потому что по всему миру был жестокий голод.