1 К огато Ефрем говореше с трепет, той се издигна в Израел; а когато съгреши чрез Ваал, тогава умря.

Когда Ефрем говорил, люди дрожали. Он был возвышен в Израиле. Но он стал повинен в поклонении Баалу и погиб.

2 А сега прибавят към греховете си, като си правят лети идоли от среброто си, идоли според своето разбиране на Божеството, но които всички са дело на художници; самите те казват за тях: Нека целуват телетата онези, които жертват.

Теперь они грешат все больше и больше. Они делают для себя идолов из своего серебра, разумно отлитые истуканы, все это – изделия ремесленников. Люди, приносящие жертвы, говорят к тельцам, целуют их.

3 З атова ще бъдат като утринния облак и като росата, която изчезва рано, като прах, който вихрушката отвява от хармана, и като дим, губещ се от комин.

Поэтому они будут как утренний туман, как роса, что вскоре исчезает, словно мякина от зерна, сдуваемая ветром, как дым, выходящий через дымоход.

4 Н о Аз съм Господ, твой Бог от времето, когато ти беше в Египетската земя; друг Бог освен Мене да не познаеш, защото освен Мене няма спасител.

– Но Я – Господь, твой Бог, Который вывел тебя из Египта. Ты не должен признавать другого бога, кроме Меня, и никакого спасителя, кроме Меня.

5 А з съм познал ходенето ти в пустинята, в много сухата земя.

Я заботился о тебе в пустыне, в обжигающей зноем земле.

6 С поред както пасяха, така се наситиха; наситиха се и сърцето им се надигна; затова Ме забравиха.

Когда Я кормил их, они насыщались, а насытившись, становились гордыми, поэтому они забыли обо Мне.

7 П о тази причина станах за тях като лъв, като леопард ще дебна на път;

Итак, Я настигну их, как лев, как леопард в ожидании, притаюсь у дороги.

8 щ е ги срещна като мечка, лишена от малките си, и ще разкъсам булото на сърцето им; там ще ги погълна като лъвица; див звяр ще ги разкъса.

Как медведица, лишенная своих медвежат, Я нападу на них и раздеру им грудь. Как львица, Я буду поедать их, и, как дикое животное, буду раздирать их на части.

9 Г ибелно е за теб, Израелю, че се противиш на Мене, твоята помощ.

Я уничтожу тебя, Израиль, потому что ты против Меня, против своего помощника.

10 А сега къде е царят ти? - За да те избави във всичките ти градове; и съдиите ти, за които каза: Дай ми цар и началници?

Где теперь твой царь? Пусть он спасет тебя во всех твоих городах! Где твои судьи, о которых ты просил, говоря: «Дай нам царя и вождей»?

11 Д адох ти цар в негодуванието Си и го махнах в гнева Си.

В Своем негодовании Я дал тебе царя, и в гневе Своем Я забрал его.

12 Б еззаконието на Ефрем е скътано, грехът му - запазен в скривалище.

Беззаконие Ефрема завязано в узел, хранятся его грехи.

13 Б олки на раждаща жена ще го сполетят; той е неразумен син, не слиза навреме в отвора на матката.

Его настигнут муки, как у женщины при родах, но он – неразумное дитя; ему пришло время родиться, а он упирается, желая остаться в утробе.

14 О т силата на преизподнята ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. О, смърт! Къде са язвите ти? О, преизподньо! Къде е погубителната ти сила? Колкото до това, Аз няма да видя разкаяние.

Я уберегу их от власти мира мертвых. Я искуплю их от смерти. О смерть, где твое бедствие? О мир мертвых! Где твое разрушение? Я не пожалею об этом.

15 А ко и той да е плодовит повече от братята си, пак източен вятър ще дойде, вятър от Господа ще възлезе от пустинята и ще престане изворът му, и ще пресъхне кладенецът му; неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

Хотя он процветает среди своих братьев, придет восточный ветер от Господа, задует из пустыни и иссохнет родник его, иссякнет источник его. Унесет все его драгоценности из сокровищницы.

16 С амария ще носи наказанието си, защото въстана против своя Бог; ще паднат от меч, младенците им ще бъдат разкъсани и бременните им жени - разпорени.

Народ Самарии должен понести свое наказание, потому что он восстал против своего Бога. Они падут от меча, их дети будут разорваны на куски, их беременные женщины будут рассечены на части.