1 К огда Ефрем говорил, люди дрожали. Он был возвышен в Израиле. Но он стал повинен в поклонении Баалу и погиб.

Когато Ефрем говореше с трепет, той се издигна в Израел; а когато съгреши чрез Ваал, тогава умря.

2 Т еперь они грешат все больше и больше. Они делают для себя идолов из своего серебра, разумно отлитые истуканы, все это – изделия ремесленников. Люди, приносящие жертвы, говорят к тельцам, целуют их.

А сега прибавят към греховете си, като си правят лети идоли от среброто си, идоли според своето разбиране на Божеството, но които всички са дело на художници; самите те казват за тях: Нека целуват телетата онези, които жертват.

3 П оэтому они будут как утренний туман, как роса, что вскоре исчезает, словно мякина от зерна, сдуваемая ветром, как дым, выходящий через дымоход.

Затова ще бъдат като утринния облак и като росата, която изчезва рано, като прах, който вихрушката отвява от хармана, и като дим, губещ се от комин.

4 – Но Я – Господь, твой Бог, Который вывел тебя из Египта. Ты не должен признавать другого бога, кроме Меня, и никакого спасителя, кроме Меня.

Но Аз съм Господ, твой Бог от времето, когато ти беше в Египетската земя; друг Бог освен Мене да не познаеш, защото освен Мене няма спасител.

5 Я заботился о тебе в пустыне, в обжигающей зноем земле.

Аз съм познал ходенето ти в пустинята, в много сухата земя.

6 К огда Я кормил их, они насыщались, а насытившись, становились гордыми, поэтому они забыли обо Мне.

Според както пасяха, така се наситиха; наситиха се и сърцето им се надигна; затова Ме забравиха.

7 И так, Я настигну их, как лев, как леопард в ожидании, притаюсь у дороги.

По тази причина станах за тях като лъв, като леопард ще дебна на път;

8 К ак медведица, лишенная своих медвежат, Я нападу на них и раздеру им грудь. Как львица, Я буду поедать их, и, как дикое животное, буду раздирать их на части.

ще ги срещна като мечка, лишена от малките си, и ще разкъсам булото на сърцето им; там ще ги погълна като лъвица; див звяр ще ги разкъса.

9 Я уничтожу тебя, Израиль, потому что ты против Меня, против своего помощника.

Гибелно е за теб, Израелю, че се противиш на Мене, твоята помощ.

10 Г де теперь твой царь? Пусть он спасет тебя во всех твоих городах! Где твои судьи, о которых ты просил, говоря: «Дай нам царя и вождей»?

А сега къде е царят ти? - За да те избави във всичките ти градове; и съдиите ти, за които каза: Дай ми цар и началници?

11 В Своем негодовании Я дал тебе царя, и в гневе Своем Я забрал его.

Дадох ти цар в негодуванието Си и го махнах в гнева Си.

12 Б еззаконие Ефрема завязано в узел, хранятся его грехи.

Беззаконието на Ефрем е скътано, грехът му - запазен в скривалище.

13 Е го настигнут муки, как у женщины при родах, но он – неразумное дитя; ему пришло время родиться, а он упирается, желая остаться в утробе.

Болки на раждаща жена ще го сполетят; той е неразумен син, не слиза навреме в отвора на матката.

14 Я уберегу их от власти мира мертвых. Я искуплю их от смерти. О смерть, где твое бедствие? О мир мертвых! Где твое разрушение? Я не пожалею об этом.

От силата на преизподнята ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. О, смърт! Къде са язвите ти? О, преизподньо! Къде е погубителната ти сила? Колкото до това, Аз няма да видя разкаяние.

15 Х отя он процветает среди своих братьев, придет восточный ветер от Господа, задует из пустыни и иссохнет родник его, иссякнет источник его. Унесет все его драгоценности из сокровищницы.

Ако и той да е плодовит повече от братята си, пак източен вятър ще дойде, вятър от Господа ще възлезе от пустинята и ще престане изворът му, и ще пресъхне кладенецът му; неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

16 Н арод Самарии должен понести свое наказание, потому что он восстал против своего Бога. Они падут от меча, их дети будут разорваны на куски, их беременные женщины будут рассечены на части.

Самария ще носи наказанието си, защото въстана против своя Бог; ще паднат от меч, младенците им ще бъдат разкъсани и бременните им жени - разпорени.