1 Г осподи, я взываю к Тебе: поспеши ко мне! Услышь мое моление, когда я взываю к Тебе.

(По слав. 140.) Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

2 Д а будет молитва моя как возжигание благовоний перед Тобой и возношение моих рук – как вечернее жертвоприношение.

Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян; повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

3 П оставь, Господи, стражу у моего рта, стереги двери моих уст.

Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми.

4 Н е дай моему сердцу склониться к злу, не дай участвовать в беззаконии нечестивых, и не дай вкусить от их сластей.

Да не наклониш сърцето ми към каквото и да е лошо нещо, за да върша нечестиви дела с хора, които беззаконстват; и не ме оставай да ям от вкусните им ястия.

5 П усть накажет меня праведник – это милость; пусть обличает меня – это лучшее помазание, которое не отринет моя голова. Но моя молитва против злодеев:

Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека не се откаже от него; защото още и сред злобата им аз ще се моля.

6 д а будут судьи их сброшены с утесов. Тогда люди узнают, что мои слова были правдивы.

Когато началниците им бъдат хвърлени по скалите, те ще чуят думите ми, защото са сладки.

7 К ак земля, которую рассекают и дробят, так рассыпаны наши кости у пасти мира мертвых.

Костите ни са разпръснати при устието на гроба, както когато някой оре и цепи земята.

8 Н о глаза мои устремлены на Тебя, Господи, Владыка; у Тебя я нашел прибежище, не отдай мою душу смерти.

Понеже очите ми са обърнати към Тебе, Господи Йехова, понеже на Теб уповавам, не съсипвай живота ми.

9 С охрани меня от сетей, которые разкинули для меня, и от западни злодеев.

Опази ме от клопката, която ми поставиха, и от примките на беззаконниците.

10 П усть нечестивые падут в свои же сети, а я их избегу.

Нека паднат нечестивите в собствените си мрежи, докато аз премина невредим.