1 В один из дней, когда Иисус учил в храме, проповедуя Радостную Весть, к Нему пришли первосвященники и учители Закона со старейшинами.
И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:
2 – Скажи нам, чьей властью Ты все это делаешь и кто дал Тебе эту власть? – спросили они.
Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?
3 В ответ Иисус сказал: – Я тоже задам вам вопрос. Скажите,
И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:
4 о т кого Иоанн получил свое право крестить – с Небес или от людей?
Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците?
5 О ни стали совещаться между собой: – Если мы скажем: «С Небес», то Он спросит: «Почему же вы ему не поверили?»
А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?
6 Е сли скажем: «От людей», то весь народ побьет нас камнями, ведь они убеждены, что Иоанн был пророком.
Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.
7 – Мы не знаем, от кого, – ответили они.
И отговориха, че не знаят откъде беше.
8 – Тогда и Я вам не скажу, чьей властью Я все это делаю, – сказал им Иисус. Притча о злых виноградарях (Мат. 21: 33-46; Мк. 12: 1-12)
Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. Притча за злите земеделци
9 О н начал рассказывать народу притчу: – Один человек посадил виноградник. Он отдал его внаем виноградарям, а сам уехал в далекую страну на долгое время.
И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.
10 К огда пришло время, он послал слугу к виноградарям, чтобы они дали причитающуюся ему часть урожая. Виноградари же избили слугу и отослали его с пустыми руками.
И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.
11 О н послал другого слугу, но они и этого избили, поиздевались над ним и отослали с пустыми руками.
Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.
12 О н послал третьего слугу. Они и этого изранили и выбросили из виноградника.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Т огда хозяин виноградника подумал: «Что же мне делать? Пошлю своего любимого сына, может, хоть его они устыдятся».
Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.
14 К огда же виноградари увидели сына, они решили: «Это наследник. Давайте убьем его, чтобы наследство стало нашим».
Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 О ни выбросили его из виноградника и убили. Что теперь сделает с ними хозяин виноградника?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?
16 О н придет и убьет тех виноградарей, а виноградник отдаст другим. Слышавшие это воскликнули: – Пусть этого не случится!
Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!
17 Н о Иисус, взглянув на них, сказал: – Что означают слова Писания: «Камень, Который отвергли строители, стал краеугольным»?
А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?
18 К аждый, кто упадет на Тот Камень, разобьется вдребезги, а на кого Он упадет, того раздавит.
Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.
19 У чители Закона и первосвященники, поняв, что эту притчу Иисус рассказал о них, хотели немедленно арестовать Его, но побоялись народа. Вопрос об уплате налогов (Мат. 22: 15-22; Мк. 12: 13-17)
И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. За плащането на данък на императора
20 О ни стали внимательно следить за Иисусом и подослали к Нему людей, которые, притворясь искренними, попытались бы подловить Его на слове, чтобы можно было отдать Его во власть наместника.
И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 Т е спросили Иисуса: – Учитель, мы знаем, что Ты правильно говоришь и учишь. Ты беспристрастен и истинно учишь Божьему пути.
И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 С ледует ли нам платить налог кесарю или нет?
право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?
23 И исус видел их лукавство и сказал:
А Той разбра лукавството им и им каза:
24 – Покажите Мне динарий. Кто на нем изображен, и чье на нем имя? – Кесаревы, – ответили они.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.
25 – Вот и отдавайте кесарево кесарю, а Божье – Богу, – сказал Он им.
А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.
26 О ни не могли подловить Его перед народом ни на каком Его слове, и, удивленные Его ответом, замолчали. Саддукеи задают Иисусу вопрос о воскресении мертвых (Мат. 22: 23-33; Мк. 12: 18-27)
И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. За възкресението на мъртвите
27 К Иисусу подошли несколько саддукеев, которые утверждали, что нет воскресения мертвых. Они спросили Его:
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:
28 – Учитель, Моисей написал, что если человек умрет и его жена останется без детей, то его брат должен жениться на вдове и восстановить сына своему брату.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си."
29 Т ак вот, было семь братьев. Первый брат женился и умер бездетным.
А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.
30 З атем второй
И вторият, и третият я взеха;
31 и третий женились на ней, и так все семеро. И все они умерли, не оставив детей.
така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.
32 П отом умерла и женщина.
А после умря и жената.
33 И так, после воскресения, чьей женой она будет, ведь все семеро были женаты на ней?
И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?
34 И исус ответил им: – Люди этого века женятся и выходят замуж.
А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 Т е же, кто удостоится жить в будущем веке и будет воскрешен из мертвых, не будут ни жениться, ни выходить замуж,
а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.
36 и умереть уже не смогут, но будут подобны ангелам. Они сыновья Бога, потому что участвуют в воскресении.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.
37 А то, что мертвые воскресают, показал Моисей в истории с терновым кустом, когда он назвал Господа «Богом Авраама, Богом Исаака и Богом Иакова».
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 О н Бог не мертвых, а живых, потому что для Него все живы!
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 Н екоторые из учителей Закона сказали: – Хорошо Ты ответил, Учитель!
А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.
40 И больше уже никто не решался задавать Ему вопросы. Кем является Иисус? (Мат. 22: 41-46; Мк. 12: 35-37)
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 З атем Иисус спросил их: – Почему говорят, что Христос – Сын Давида?
Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?
42 Д авид ведь сам сказал в книге Псалмов: «Сказал Господь Господу моему: Сядь по правую руку от Меня,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: "Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,
43 п ока Я не повергну врагов Твоих к ногам Твоим».
докато положа враговете Ти за Твое подножие."
44 И так, Давид называет Его Господом, как же в таком случае Он может быть его Сыном? Иисус предостерегает от лицемерия (Мат. 23: 1-7; Мк. 12: 38-39)
И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?
45 В есь народ слушал Иисуса, а Он сказал Своим ученикам:
И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
46 – Остерегайтесь учителей Закона. Они ходят в длинных одеждах и любят, когда их приветствуют на площадях, любят сидеть на самых почетных местах в синагогах и на званых обедах.
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,
47 О ни разоряют дома вдов и напоказ долго молятся. Таких ждет очень суровое наказание.
които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.