1 Т огда ответил Билдад из Шуаха:

Тогава савхиецът Валдад отговори:

2 – Долго ли будешь ты так говорить? Твои слова – буйный ветер!

Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

3 Р азве Бог извращает суд? Извращает ли Всемогущий правду?

Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

4 Е сли твои дети согрешили против Него, Он отдал их во власть их греха.

Ако синовете ти са съгрешили пред Него и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

5 Н о если ты воззовешь к Богу и помолишься Всемогущему,

ако ти прилежно би потърсил Бога, ако би се помолил на Всемогъщия,

6 е сли ты чист и праведен, то и ныне поднимется Он для тебя и вернет тебя на должное место.

тогава, ако ти беше чист и правдив, непременно сега Той би се събудил да работи за теб и би направил да благоденства праведното ти жилище;

7 П режнее тебе покажется ничтожным, настолько велико будет твое будущее. Жизнь нечестивых и праведников

и при все да е било малко началото ти, пак в сетните си дни ще имаш много повече.

8 С проси прежнее поколение, рассмотри, что узнали их предки,

Понеже попитай, моля, предишните родове и внимавай в изпитаното от бащите им

9 в едь мы лишь вчерашние и ничего не знаем, наши дни на земле – лишь тень.

(защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, тъй като дните на земята са сянка);

10 Н еужели они не научат тебя, не наставят и слов своей мудрости не изрекут?

не искат ли те да те научат и да ти явят, и да произнесат думи от сърцата си?

11 Р астет ли папирус, где нет болот? Поднимается ли тростник без влаги?

Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

12 П ока в цвету они и еще не срезаны, но засыхают быстрее всех трав.

Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

13 Т аков удел всех, кто забыл Бога, и умирает надежда безбожников.

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на нечестивия ще загине.

14 И х упование непрочно, их безопасность – паучья сеть.

Надеждата му ще се пресече; упованието му е паяжина.

15 О бопрутся на сеть свою – она не выдержит, схватятся – не удержит.

Той ще се опре на къщата си, но тя няма да устои; ще се хване за нея, но няма да издържи.

16 Р асцветают они под солнцем, простирая ветви над садом;

Той зеленее пред слънцето и клончетата му се простират в градината му;

17 г руду камней оплетая корнями, пробиваются они меж камней.

корените му се сплитат в грамадата камъни; той гледа на камъните като на дом.

18 А когда их исторгнут с прежнего места, само место от них отречется: «Я никогда вас не видело».

Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял.

19 В от вся радость их жизни! А из земли прорастут другие.

Ето това е радостта от пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

20 И так не отвергнет Бог беспорочного и не поддержит руки злодея.

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подири ръката на злотворците.

21 О н наполнит еще смехом твои уста и ликованием – губы твои.

Все пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възклицание.

22 В раги твои облекутся в стыд, и шатров нечестивых не станет.

Онези, които те мразят, ще се облекат със срам; и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.