1 Я сказал себе: «Попробую-ка повеселиться и получить от этого удовольствие». Но и это оказалось суетой.

Аз казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с блага; и, ето, и това беше суета.

2 О смехе я сказал: «Безумие», а о веселье: «Что оно дает?»

Казах за смеха: Лудост е, и за веселбата: Каква полза от нея?

3 Я пытался утешить себя вином и, сохраняя мудрость, предаться глупости. Я хотел увидеть, что стоит людям делать под небом в немногие дни их жизни.

Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове под небето през всички дни на живота си.

4 Я совершил великие дела: построил себе дома и насадил виноградники,

Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;

5 р азбил сады и рощи, и посадил в них разные плодовые деревья.

направих си цветни и овощни градини и насадих в тях всякакви плодни дървета;

6 Я сделал водоемы, чтобы поливать цветущие деревья в роще.

направих си водоеми, за да поя от тях насадената с дървета гора;

7 К упил себе рабов и рабынь, и были у меня и другие рабы, рожденные в доме моем. Также крупного и мелкого скота было у меня больше, чем у кого-либо, кто жил до меня в Иерусалиме.

придобих слуги и слугини и имах слуги, родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.

8 Я собрал себе серебро и золото, и богатство царей и областей. Приобрел я певцов и певиц, и много наложниц – отраду сердца мужчин.

Събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици и насладите на човешките синове - наложници изключително много.

9 Я превзошел величием всех, кто жил в Иерусалиме до меня. При всем этом мудрость моя оставалась со мной.

Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен.

10 Ч его бы ни пожелали глаза мои, я ни в чем им не отказывал; сердцу своему я не отказывал в удовольствии. Мое сердце радовалось от всего, что я делал – это и было наградой за весь мой труд.

И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд.

11 Н о когда я посмотрел на все, что сделали мои руки, и на тот труд, что я совершил, я увидел, что все суета, все – погоня за ветром, и ни в чем нет пользы под солнцем. Мудрость и глупость – суетны

Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.

12 З атем я стал размышлять о мудрости, о безумии и глупости. Ведь что еще может сделать преемник царя, кроме того, что уже делалось?

И се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя, относно това, което е вече направено?

13 И я увидел, что мудрость лучше глупости, как и свет лучше тьмы.

Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.

14 М удрый ясно видит куда идет, а глупый блуждает во тьме. Но я понял, что их обоих ждет одна участь.

На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; аз обаче познах още, че една участ постига всички тях.

15 З атем я сказал себе: «Участь глупого постигнет и меня, так к чему же мне моя мудрость?» И я сказал себе, что и это суета.

Тогава си казах: Каквото постига безумния, това ще постигне и мен; и така, защо аз бях по-мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.

16 П отому что мудрого, также как и глупого, не будут помнить вечно; придет время – забудут обоих. Мудрый умирает, как и глупый! Суетность человеческого труда

Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечно паметта му, понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? - Както и безумният.

17 И возненавидел я жизнь, потому что печальным показался мне всякий труд, который делается под солнцем. Все – суета, все – погоня за ветром.

Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятъра.

18 Я возненавидел все, ради чего трудился под солнцем, потому что все это я должен оставить тому, кто придет после меня.

Намразих още и целия си труд, с който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;

19 И кто знает, будет ли он мудрым или глупым? А ведь он будет управлять всем, что я приобрел под солнцем тяжелым трудом и мудростью. И это тоже суета.

и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

20 И сердце мое впало в отчаяние от всего труда, который я делал под солнцем,

Затова аз отново направих сърцето си да се отчае поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.

21 п отому что человек может трудиться с мудростью, знанием и умением, а затем должен оставить все тому, кто палец о палец не ударил. И это – суета, это – большая несправедливость.

Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но той пак ще остави всичко за дял на някого, който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

22 Ч то приобретает человек от всего своего труда и переживаний под солнцем?

Защото каква полза за човека от целия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?

23 В се дни труда его – боль и скорбь, и даже ночью разум его не знает покоя. Это тоже суета.

Понеже всичките му дни са само печал и трудът му - скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.

24 Н ет ничего лучше для человека, чем есть, пить и находить наслаждение в труде. Я понял, что и это дает рука Божья,

Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

25 в едь кто без Него может есть и наслаждаться?

Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава повече от мене?

26 Ч еловеку, который угоден Ему, Он дает мудрость, знание и счастье, а грешнику – бремя: собирать и копить богатство, чтобы передать его тому, кто угоден Богу. И это – суета, это – и погоня за ветром.

Понеже Бог дава на угодния на Него човек мъдрост, знание и радост; а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа - за да даде всичко на угодния на Бога. И това е суета и гонене на вятъра.