1 В се израильтяне от Дана на севере до Вирсавии на юге и из земли Галаад вышли, как один, и собрались перед Господом в Мицпе.

Тогава всички израелтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масфа.

2 В ожди всего народа, всех родов Израиля заняли свои места в обществе Божьего народа – четыреста тысяч пеших воинов, вооруженных мечами.

И хора от всички краища, всичките Израелеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ.

3 ( А вениамитяне услышали о том, что израильтяне пошли в Мицпу.) И тогда израильтяне сказали: – Расскажите нам, как случилось это страшное дело.

И Вениаминовите синове чуха, че израелтяните отишли в Масфа. Израелтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.

4 Л евит, муж убитой женщины, сказал: – Я и моя наложница пришли в Гиву, что в земле Вениамина, чтобы заночевать там.

Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме.

5 Н очью жители Гивы пришли за мной и окружили дом, намереваясь меня убить. Они изнасиловали мою наложницу, и она умерла.

А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря.

6 Я взял ее, разрезал на части и послал в каждую область наследия Израиля, потому что они сделали это постыдное и подлое дело в Израиле.

Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израелевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израел.

7 И так, все вы, израильтяне, выскажитесь и дайте свой совет.

Гледайте, вие, израелтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.

8 В есь народ поднялся, как один человек, говоря: – Никто из нас не пойдет домой. Нет, никто из нас не возвратится в свой дом.

Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,

9 Н о вот что мы сделаем с Гивой: мы пойдем на нее, как укажет жребий.

а ето какво ще направим на Гавая - ще отидем против нея по жребий;

10 М ы возьмем по десять человек из каждой сотни всех родов Израиля, сотню из тысячи и тысячу из десяти тысяч, чтобы достать для войска съестных припасов. И когда войско придет в Гиву, что в земле Вениамина, оно воздаст им по заслугам за эту подлость, совершенную ими в Израиле.

и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израелеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израел.

11 В се воины Израиля собрались вместе и объединились, как один человек, против этого города.

И така, против града се събраха всички Израелеви мъже, обединени като един човек.

12 Р оды Израиля послали людей по всему роду Вениамина, говоря: – Что за страшное дело вы совершили в Израиле?

Тогава Израелевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас?

13 В ыдайте этих порочных людей из Гивы, чтобы мы могли предать их смерти и искоренить в Израиле зло. Но вениамитяне не хотели слушать своих соплеменников-израильтян.

Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израел. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израелтяните.

14 И з своих городов они собрались в Гиве, чтобы воевать с израильтянами.

Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израелтяните.

15 В ениамитяне тотчас же выставили двадцать шесть тысяч воинов, вооруженных мечами, от своих городов, не считая семисот отборных воинов из числа жителей Гивы.

И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.

16 С реди этого войска было семьсот отборных воинов, которые были левшами, каждый из них без промаха попадал из пращи камнем в волос.

Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват.

17 И зраиль, не считая Вениамина, выставил четыреста тысяч человек, вооруженных мечами; все они были воинами.

А без Вениамин Израелевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.

18 И зраильтяне пришли в Вефиль и вопросили Бога. Они сказали: – Кто из нас должен идти воевать с вениамитянами первым? Господь ответил: – Первым пойдет Иуда.

Тогава израелтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А Господ каза: Юда да излезе пръв.

19 Н а следующее утро израильтяне встали и разбили лагерь неподалеку от Гивы.

И така, на сутринта израелтяните станаха и разположиха стан против Гавая.

20 И зраильтяне вышли, чтобы сразиться с вениамитянами, и выстроились в боевой порядок напротив Гивы.

Израелевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.

21 В ениамитяне вышли из Гивы и сразили в тот день на поле боя двадцать две тысячи израильтян.

А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израел.

22 Н о израильтяне, ободряя друг друга, вновь выстроились в боевой порядок там же, где и в первый день.

Но народът, Израелевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.

23 И зраильтяне пошли, плакали перед Господом до самого вечера и спрашивали Господа. Они сказали: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами? Господь ответил: – Идите против них.

Защото израелтяните бяха застанали и бяха плакали пред Господа до вечерта, и се бяха допитали до Господа: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И Господ беше казал: Влезте в бой против тях.

24 Т огда израильтяне приблизились к Вениамину во второй день.

И така, на втория ден израелтяните се приближиха до Вениаминовите синове.

25 Н а этот раз вениамитяне, выйдя из Гивы им навстречу, сразили еще восемнадцать тысяч израильтян, вооруженных мечами.

А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израелтяните; всички те носеха меч.

26 И зраильтяне, весь народ, пришли в Вефиль и плакали там, сидя перед Господом. Они постились в тот день до вечера и принесли Господу жертвы всесожжения и жертвы примирения.

Тогава всички израелтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Господа.

27 З атем они спросили Господа. (В те дни ковчег Божьего завета был там,

После израелтяните се допитаха до Господа (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там

28 а Пинехас, сын Елеазара, сына Аарона, служил перед ним.) Они спросили: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами или нет? Господь ответил: – Идите. Завтра Я отдам их в ваши руки.

и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И Господ отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

29 И зраиль поставил вокруг Гивы засаду.

Тогава Израел постави засада около Гавая.

30 О ни пошли на вениамитян в третий день и встали в боевой порядок напротив Гивы, как и прежде.

И на третия ден израелтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.

31 В ениамитяне вышли им навстречу, и их увели от города. Они начали, как и прежде, наносить израильтянам потери, так что около тридцати человек пало убитыми в поле и на дорогах, одна из которых ведет к Вефилю, а другая к Гиве.

А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израел.

32 П ока вениамитяне говорили: «Мы бьем их, как и прежде», – израильтяне говорили: «Будем отступать и уведем их от города на дороги».

Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израелтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

33 О сновные силы израильтян перенесли свой боевой порядок к Баал-Тамару, а те, кто был в засаде, ринулись со своего места к западу от Гивы.

Тогава всички Израелеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израел изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.

34 Н а Гиву устремилось десять тысяч отборных израильских воинов, и началась такая жестокая битва, что вениамитяне даже не понимали, как близка беда.

И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израел и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше.

35 Г осподь разбил Вениамина перед Израилем, и в тот день израильтяне сразили двадцать пять тысяч сто вениамитян, вооруженных мечами.

Защото Господ порази Вениамин пред Израел; в онзи ден израелтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.

36 И вениамитяне увидели, что они разбиты. Израильтяне отступили перед вениамитянами, потому что надеялись на засаду, которую поставили неподалеку от Гивы.

И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израелевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

37 В оины, которые были в засаде, стремительно бросились на Гиву, вступили в город и предали его мечу.

Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча.

38 А израильтян договорились с воинами из засады об условном знаке: когда над городом начнет подниматься дым,

А Израелевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата - да се издигне от града голям стълб дим.

39 о сновные силы израильтян должны будут перейти в наступление. Вениамитяне уже начали наносить израильтянам потери, убив около тридцати из них; они думали: «Конечно, мы бьем их, как и в первой битве».

И когато израелтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.

40 Н о когда из города начал подниматься столб дыма, вениамитяне повернулись и увидели, как от всего города к небу поднимается дым.

Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето.

41 А израильтяне перешли в наступление, и вениамитяне испугались, потому что поняли, что пришла беда.

Тогава Израелевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.

42 И они побежали перед израильтянами к пустыне, но битва настигла их, и те, кто уже выходили из города, разили их, зажав посередине.

Затова се обърнаха да бягат пред Израелевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израелтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.

43 О кружив вениамитян, они без отдыха преследовали и разили их до восточной стороны Гивы.

Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.

44 И з вениамитян пало восемнадцать тысяч человек, все они были храбрыми воинами.

От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже - всичките храбри мъже.

45 К огда они повернулись и побежали к пустыне, к скале Риммон, израильтяне перебили пять тысяч человек на дорогах. Они гнались за ними до самого Гидома и сразили еще две тысячи.

И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израелтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата - пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже.

46 В тот день пало двадцать пять тысяч вениамитян, носивших меч; все они были храбрыми воинами.

Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч - всичките храбри мъже.

47 Н о шестьсот человек повернулись и бежали в пустыню к скале Риммон, и там оставались четыре месяца.

А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

48 И зраильтяне вернулись к вениамитянам и предали их мечу – людей, животных и все, что нашли. И все города на их пути они подожгли.

А Израелевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча - както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха.