1 А вимелех, сын Еруббаала, пришел к братьям своей матери в Шехем и сказал им и всему клану своей матери:

След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:

2 – Спросите всех жителей Шехема: «Что для вас лучше, чтобы вами правили все семьдесят сыновей Еруббаала или всего лишь один?» Помните, что я – ваша плоть и кровь.

Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.

3 К огда братья его матери пересказали все это жителям Шехема, они склонились на сторону Авимелеха, потому что говорили: «Он наш брат».

И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.

4 О ни дали ему семьдесят шекелей серебра из храма Баал-Берита, и Авимелех нанял на них праздных и безрассудных людей, которые пошли за ним.

И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.

5 О н пришел в дом своего отца в Офре и убил семьдесят своих братьев, сыновей Еруббаала, на одном камне. Но Иотам, самый младший сын Еруббаала, спрятался и спасся.

И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

6 В се жители Шехема и Бет-Милло собрались у священного дуба в Шехеме и провозгласили Авимелеха царем.

Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.

7 К огда об этом рассказали Иотаму, он поднялся на вершину горы Гаризим и закричал им: – Послушайте меня, жители Шехема, чтобы и Бог послушал вас!

А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

8 П ошли однажды деревья помазать над собою царя. Они сказали маслине: «Царствуй над нами».

Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.

9 Н о маслина сказала: «Бросить ли мне свое масло – богов и людей им славят! – чтобы править деревьями?»

Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?

10 И нжиру сказали деревья: «Ты приди, царствуй над нами».

Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

11 Н о сказал им инжир: «Бросить ли мне свой плод, такой хороший и вкусный, чтобы править деревьями?»

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?

12 С казали деревья лозе виноградной: «Ты приди, царствуй над нами».

После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.

13 Н о лоза им сказала: «Бросить ли мне свой сок – богов и людей веселит он! – чтобы править деревьями?»

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?

14 Т огда терновнику сказали деревья: «Ты приди, царствуй над нами».

После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.

15 И терновник ответил деревьям: «Если вы и вправду хотите помазать меня над собою царем, приходите, в тени моей покойтесь; но если нет, то пусть выйдет из терновника пламя и пожрет ливанские кедры».

А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.

16 И так, честно ли и достойно ли вы поступили, провозгласив Авимелеха царем? По совести ли вы поступили с Еруббаалом и его семьей, так ли обошлись с ним, как он того заслуживает?

И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?

17 М ой отец сражался за вас, рисковал жизнью, чтобы избавить вас от руки Мадиана

Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.

18 ( но сегодня вы восстали против семьи моего отца, убили семьдесят его сыновей на одном камне и сделали Авимелеха, сына его рабыни, царем над жителями Шехема, потому что он ваш брат).

А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.

19 Е сли сегодня вы поступили с Еруббаалом и его семьей честно и достойно, то радуйтесь за Авимелеха, и пусть он радуется за вас!

Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!

20 Н о если нет, пусть из Авимелеха выйдет пламя и пожрет вас, жители Шехема и Бет-Милло, и пусть из вас, жители Шехема и Бет-Милло, выйдет пламя и пожрет Авимелеха!

Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!

21 И отам бежал и поселился в городе Беэре, потому что боялся своего брата Авимелеха.

Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.

22 А вимелех был судьей в Израиле три года.

И Авимелех управлява Израел три години.

23 Б ог послал злой дух между Авимелехом и жителями Шехема, и жители Шехема стали поступать с Авимелехом вероломно.

А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,

24 Э то произошло, чтобы жестокость с семьюдесятью сыновьями Еруббаала была наказана, и кровь их легла на их брата Авимелеха и на жителей Шехема, которые помогли ему убить своих братьев.

за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.

25 Ж ители Шехема, из вражды к нему, устраивали засады на горных вершинах, чтобы грабить каждого, проходящего мимо, и об этом было донесено Авимелеху.

И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.

26 В Шехем пришел Гаал, сын Эведа, вместе со своими братьями, и жители Шехема поверили ему.

В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.

27 О ни вышли в поле, собрали виноград, давили его и праздновали. Они пошли в храм своего бога, ели и пили и проклинали Авимелеха.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.

28 Г аал, сын Эведа, сказал: – Кто такой Авимелех и кто такие мы в Шехеме, чтобы подчиняться ему? Разве он не сын Еруббаала, и разве не Зевул его наместник? Служите людям Хамора, отца Шехема! Зачем нам служить Авимелеху?

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?

29 Е сли бы только эти люди были у меня под началом! Тогда я избавился бы от Авимелеха. Я бы сказал ему: «Собери свое войско и выходи!»

Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!

30 К огда Зевул, правитель города, услышал слова Гаала, сына Эведа, он очень разгневался.

Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.

31 О н тайно послал вестников к Авимелеху, чтобы сказать ему: – Гаал, сын Эведа, и его братья пришли в Шехем и возмущают город против тебя.

Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.

32 И так, приходи ночью со своими воинами и устрой в поле засаду.

Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.

33 А утром, на рассвете, напади на город. Когда Гаал и его воины выйдут против тебя, делай с ними все, что можешь.

И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.

34 А вимелех вместе со всеми своими воинами отправился в путь, и они залегли в засаду у Шехема четырьмя отрядами.

И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 А Гаал, сын Эведа, вышел и стоял у входа в городские ворота как раз тогда, когда Авимелех и его воины выходили из засады.

Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.

36 У видев их, Гаал сказал Зевулу: – Гляди, с горных вершин спускаются люди! Зевул ответил: – Тени от гор кажутся тебе людьми.

А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.

37 Н о Гаал вновь сказал: – Гляди, с возвышенности спускаются люди, и один отряд идет со стороны дуба Колдунов.

Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.

38 З евул сказал ему: – Где твоя похвальба, ты, говоривший: «Кто такой Авимелех, чтобы нам ему подчиняться?» Разве не этих людей ты высмеивал? Выходи же теперь и сразись с ними!

Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.

39 Г аал пошел во главе жителей Шехема и сразился с Авимелехом.

Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.

40 А вимелех погнался за ним, и он побежал от него. Многие пали ранеными у самого входа в ворота.

И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.

41 А вимелех расположился в Аруме, а Зевул выгнал Гаала и его братьев из Шехема.

Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 Н а следующий день жители Шехема вышли в поле, и об этом донесли Авимелеху.

А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.

43 О н взял своих воинов, разделил их на три отряда и устроил в поле засаду. Увидев людей, которые выходили из города, он поднялся и напал на них.

Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.

44 А вимелех и отряды, которые были с ним, поспешили занять место у входа в городские ворота, а два отряда ринулись на тех, кто был в поле, и стали убивать их.

След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.

45 В есь день Авимелех воевал с городом, пока не взял его и не перебил его жителей. После этого он сровнял город с землей и засыпал это место солью.

Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.

46 У слышав об этом, все жители Шехемской башни вошли в убежище храма Эл-Берита.

А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.

47 К огда Авимелеху донесли, что они собрались там,

И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.

48 о н вместе со всеми своими воинами поднялся на гору Цалмон. Он взял топор, срубил несколько веток и положил их на плечи. Затем он приказал воинам, которые были с ним: – Быстро делайте то же, что и я.

Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.

49 И все его воины нарубили веток и пошли за Авимелехом. Они сложили их у убежища и подожгли его над теми, кто в нем был. И все, кто был в шехемской башне, около тысячи мужчин и женщин, погибли.

И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити - около хиляда мъже и жени.

50 З атем Авимелех пошел к Тевецу, осадил его и захватил.

След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.

51 Н о в городе была крепкая башня, и туда бежали все мужчины и женщины – все жители города. Они заперлись изнутри и поднялись на крышу башни.

Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

52 А вимелех пришел к башне и напал на нее, но когда он приблизился ко входу, чтобы поджечь ее,

Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,

53 о дна женщина сбросила ему на голову обломок жернова и проломила ему череп.

една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.

54 О н тотчас же подозвал своего оруженосца и сказал ему: – Вытащи меч и убей меня, чтобы не говорили обо мне: «Его убила женщина». Слуга пронзил его, и он умер.

Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.

55 У видев, что Авимелех умер, израильтяне разошлись по домам.

А Израелевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.

56 Т ак Бог воздал за зло, которое Авимелех сделал своему отцу, убив семьдесят своих братьев.

Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 Е ще Бог воздал за все их зло жителям Шехема. Их постигло проклятие Иотама, сына Еруббаала.

Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.