1 – Небесное Царство подобно хозяину, который рано утром вышел нанять людей на работу в своем винограднике.
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 О н договорился с ними, что заплатит им по динарию за день работы, и послал их в свой виноградник.
И като се договори с работниците за по един пеняз на ден, ги прати на лозето си.
3 В третьем часу он опять вышел и увидел, что на площади еще стоят люди без работы.
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара безделни;
4 О н говорит им: «Идите и вы работать в мой виноградник, и я заплачу вам по справедливости».
и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
5 Т е пошли. В шестом и в девятом часу он опять выходил и делал то же самое.
Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
6 П отом он вышел в одиннадцатом часу и вновь нашел стоящих людей. «Что вы тут стоите весь день без дела?» – спросил он их.
А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа?
7 « Никто нас не нанял», – ответили те. «Идите и вы работать в мой виноградник», – говорит им хозяин.
Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите.
8 К огда наступил вечер, хозяин сказал своему управляющему: «Позови всех работников и выдай им плату. Начни с тех, которые были наняты последними, и в конце рассчитайся с теми, кто нанят утром».
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
9 Р аботники, которых наняли в одиннадцатом часу, пришли, и каждый из них получил по динарию.
И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един пеняз.
10 К огда подошла очередь работников, нанятых первыми, они ожидали, что получат больше, но каждый из них тоже получил по одному динарию.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз, но и те получиха по един пеняз.
11 К огда с ними расплатились, они стали роптать на хозяина:
И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 « Те, кого ты нанял последними, работали всего один час, и ты заплатил им столько же, сколько и нам, а мы трудились в такую жару весь день!»
Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 Х озяин ответил одному из них: «Друг, я же не обманываю тебя. Разве ты не согласился работать за один динарий?
А той отговори на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли договори с мене за един пеняз?
14 Т ак возьми свою плату и иди. А я хочу заплатить тем, кого я нанял последними, столько же, сколько и тебе.
Вземи си своето и си иди; моята воля е да дам на този, последния, както и на тебе.
15 Н е вправе ли я распоряжаться своими деньгами так, как хочу? Или, может, моя щедрость вызывает в тебе зависть?»
Не ми ли е позволено да правя със своето богатство каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
16 Т ак вот, последние будут первыми, и первые – последними. Иисус в третий раз говорит о Своей смерти и воскресении (Мк. 10: 32-34; Лк. 18: 31-33)
Така последните ще бъдат първи, а първите - последни. Трето предсказание за страданията и възкресението
17 П о дороге в Иерусалим Иисус отвел двенадцать учеников в сторону и сказал им:
И когато Исус отиваше към Йерусалим, взе само дванадесетте ученици и по пътя им каза:
18 – Вот, мы идем в Иерусалим, там Сын Человеческий будет предан священникам и учителям Закона. Они приговорят Его к смерти
Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт
19 и отдадут язычникам на глумление, бичевание и распятие. Но на третий день Он воскреснет. Не господствуйте, но служите (Мк. 10: 35-45; Лк. 22: 24-27)
и ще го предадат на езичниците, за да Му се подиграват, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен. Искането на Зеведеевите синове
20 П отом к Иисусу подошла мать сыновей Зеведея вместе с сыновьями. Кланяясь, она обратилась к Нему с просьбой.
Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 – Что ты хочешь? – спросил Он ее. Она сказала: – Вели, чтобы оба мои сына сели один по правую, а другой по левую руку от Тебя в Твоем Царстве.
А Той ѝ каза: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тези мои двама сина да седнат до Тебе в Твоето царство - единият отдясно, а другият отляво.
22 – Вы не знаете, о чем просите, – ответил Иисус. – Можете ли пить чашу, которую Я буду пить, или креститься крещением, которым Я крещусь? – Можем, – ответили они.
А Исус отговори: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? И да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Казаха Му: Можем.
23 И исус сказал им: – Пить из Моей чаши вы будете, и крещением, которым Я крещусь, будете креститься, но кому сидеть по правую, а кому по левую руку от Меня, решаю не Я, эти места принадлежат тем, кому они назначены Моим Отцом.
Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене не е Мое право да реша. То ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.
24 К огда остальные десять учеников услышали это, они рассердились на братьев.
А десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 И исус же подозвал их и сказал: – Вы знаете, что языческие правители господствуют над своими народами, и владеет людьми их знать.
Но Исус ги повика и каза: Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.
26 У вас пусть будет не так. Наоборот, кто хочет стать среди вас самым великим, должен быть вам слугой,
Но между вас няма да бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 и кто хочет быть среди вас первым, должен быть вам слугой.
и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 В едь и Сын Человеческий пришел не для того, чтобы Ему служили, но чтобы служить другим и отдать Свою жизнь как выкуп за многих. Исцеление двух слепых (Мк. 10: 46-52; Лк. 18: 35-43)
също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина. Изцеляване на двама слепци в Йерихон
29 К огда Иисус и ученики покидали Иерихон, за ними следовало множество людей.
И като излизаха от Йерихон, голямо множество вървеше след Него.
30 У дороги сидели двое слепых, которые, услышав, что мимо идет Иисус, стали кричать: – Господи, Сын Давидов, сжалься над нами!
И, ето, двама слепци, които седяха край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
31 Л юди стали говорить им, чтобы они замолчали, но те кричали еще громче: – Господи, Сын Давидов, сжалься над нами!
А народът ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
32 И исус остановился и позвал их. – Что вы хотите, чтобы Я сделал для вас? – спросил Он.
И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас?
33 – Господи, хотим прозреть, – ответили те.
Казаха Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 И исусу стало их жаль, и Он прикоснулся к их глазам. Слепые сразу же обрели зрение и пошли за Ним.
А Исус се смили и се допря до очите им; и те веднага прогледнаха и тръгнаха след Него.