Бытие 24 ~ Битие 24

picture

1 А враам был уже стар, в преклонных годах, и Господь благословил его во всем.

А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко,

2 А враам сказал старшему слуге в своем доме, который распоряжался всем, что у него было: – Положи руку мне под бедро

Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;

3 и поклянись мне Господом, Богом неба и Богом земли, что ты не возьмешь моему сыну жены из дочерей хананеев, среди которых я живу,

и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4 н о пойдешь ко мне на родину, к моей родне, и там возьмешь жену для моего сына Исаака.

а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.

5 С луга спросил его: – Что, если та женщина не захочет идти со мной сюда, в эту землю? Что мне тогда делать, возвратить твоего сына в ту страну, откуда ты пришел?

А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?

6 А враам ответил: – Ни в коем случае не возвращай туда моего сына.

Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7 Г осподь, Бог неба, Который вывел меня из дома отца и из моей родной земли, Который говорил со мной и поклялся мне, сказав: «Я отдам эту землю твоему потомству», – Он пошлет Своего Ангела перед тобой, чтобы ты смог взять оттуда жену для моего сына.

Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.

8 Е сли женщина не захочет идти с тобой, то ты будешь свободен от этой клятвы. Но не возвращай туда моего сына.

Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9 С луга положил руку под бедро своего господина Авраама и поклялся ему.

Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.

10 П отом слуга взял десять верблюдов своего господина и, нагрузив их лучшими подарками от него, отправился в путь. Он пошел в Арам-Нахараим, держа путь к городу, где жил Нахор.

И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11 О н опустил верблюдов на колени у источника за пределами города; это было под вечер, когда женщины приходят за водой.

Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12 О н сказал: – О Господи, Бог моего господина Авраама! Дай мне сегодня успех и яви милость моему господину Аврааму.

Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.

13 В от, я стою у источника, и дочери горожан идут за водой.

Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14 П усть будет так. Если я скажу девушке: «Пожалуйста, опусти кувшин с плеча, чтобы мне напиться», а она ответит: «Пей, а я напою и твоих верблюдов» – то ее Ты и назначил для слуги Твоего Исаака. Так я узнаю, что Ты явил милость моему господину.

Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти - нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15 Е ще он не кончил молиться, как Ревекка, дочь Бетуила, сына Милки, жены Авраамова брата Нахора, вышла к источнику с кувшином на плече.

Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16 О на была очень красивая девушка, девственница, которая еще не была с мужчиной. Она спустилась к источнику, наполнила кувшин и пошла обратно.

Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17 С луга поспешил ей навстречу и сказал: – Пожалуйста, дай мне немного воды из твоего кувшина.

А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.

18 Пей, господин мой, – сказала она и, быстро опустив кувшин на руки, дала ему напиться.

А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.

19 К огда он напился вдоволь, она сказала: – Я начерпаю воды и для твоих верблюдов, пока они не напьются.

И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.

20 О на быстро вылила воду из кувшина в поилку, побежала обратно к источнику зачерпнуть еще воды и начерпала для всех его верблюдов.

И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21 О н молча наблюдал за ней, пытаясь понять, даровал ли Господь успех его путешествию.

А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не.

22 К огда верблюды напились, тот человек вынул золотую серьгу для носа, весом в бека, и два золотых браслета, весом в десять шекелей,

Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:

23 и спросил: – Скажи мне, чья ты дочь? Нет ли у твоего отца в доме комнаты, чтобы нам переночевать?

Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24 О на ответила ему: – Я дочь Бетуила, сына Милки, которого она родила Нахору.

А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

25 И добавила: – У нас вдоволь и соломы, и корма, и есть комната для ночлега.

Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.

26 Т огда он склонился и восславил Господа,

Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа.

27 с казав: – Хвала Господу, Богу моего господина Авраама, Который не оставил без Своей милости и верности моего господина, потому что Господь привел меня прямо в дом к родне моего господина.

И каза: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като Господ отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28 Д евушка побежала и рассказала обо всем в доме матери.

А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.

29 У Ревекки был брат по имени Лаван, и он поспешил к тому человеку у источника.

Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора.

30 К ак только он увидел серьгу для носа и браслеты на руках у сестры и услышал рассказ Ревекки о том, что сказал ей тот человек, он пошел к нему, а тот так и стоял с верблюдами у источника.

Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.

31 Пойдем к нам, благословенный Господом, – сказал Лаван. – Почему ты стоишь здесь снаружи? Я приготовил дом и место для верблюдов.

И му каза: Влез, ти, благословен от Господа. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32 Т от человек вошел в дом, и верблюды были расседланы. Верблюдам принесли соломы и корма, а для него и его людей принесли воды, чтобы вымыть ноги.

И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него.

33 П еред ним поставили еду, но он сказал: – Я не стану есть, пока не расскажу о моем поручении. – Рассказывай, – ответил Лаван.

И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай.

34 О н сказал: – Я – слуга Авраама.

Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

35 Г осподь щедро благословил моего господина, и он стал богат. Он дал ему мелкий и крупный скот, серебро и золото, слуг и служанок, верблюдов и ослов.

Господ е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36 Ж ена моего господина Сарра родила ему сына в старости, и он завещал ему все, что у него есть.

И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

37 М ой господин велел мне поклясться и сказал: «Не бери жены для моего сына из дочерей хананеев, в чьей земле я живу,

Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38 н о пойди к семье моего отца, к моей родне, и оттуда возьми жену для моего сына».

А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.

39 Я спросил моего господина: «А что, если та женщина не пойдет со мной?»

Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене.

40 О н ответил: «Господь, перед лицом Которого я хожу, пошлет с тобой Своего Ангела и дарует успех твоему путешествию, чтобы ты взял жену для моего сына из моей родни и из семьи моего отца.

Но той ми отговори: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41 Т олько тогда ты будешь свободен от этой клятвы, когда побываешь в доме моего отца, и если они откажут отдать ее тебе, тогда ты будешь свободен от клятвы».

Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42 К огда я сегодня пришел к источнику, я сказал: «О Господи, Бог моего господина Авраама, если бы Ты только даровал успех поручению, с которым я послан!

И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43 В от я стою у источника: если девушка выйдет начерпать воды, и я скажу ей: "Пожалуйста, дай мне попить воды из твоего кувшина",

ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44 и если она скажет мне: "Пей, а я начерпаю воды и твоим верблюдам", – значит, ее-то Господь и назначил для сына моего господина».

и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45 Е ще я не закончил молиться в сердце своем, когда вышла Ревекка с кувшином на плече. Она спустилась к источнику и зачерпнула воды, и я сказал ей: «Пожалуйста, дай мне напиться».

Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия.

46 О на быстро спустила кувшин с плеча и сказала: «Пей, а я напою и твоих верблюдов». И я напился воды, а она напоила верблюдов.

И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.

47 Я спросил ее: «Чья ты дочь?» Она сказала: «Дочь Бетуила, сына Нахора, которого родила ему Милка». Тогда я дал ей серьгу для носа и браслеты на руки

Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.

48 и склонился и восславил Господа. Я восхвалил Господа, Бога моего господина Авраама, Который верной дорогой привел меня, чтобы взять внучку брата моего господина в жены его сыну.

Наведох се и се поклоних на Господа, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49 И так, если вы окажете милость и верность моему господину, так и скажите мне, а если нет, тоже скажите мне, чтобы я знал, что мне делать.

И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50 Л аван и Бетуил ответили: – Это дело от Господа; не нам говорить тебе да или нет.

А Лаван и Ватуил отговориха: От Господа стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.

51 В от Ревекка пред тобой; забирай ее и иди, и пусть она станет женой сына твоего господина, как определил Господь.

Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52 У слышав эти слова, Авраамов слуга склонился перед Господом до земли.

Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53 П отом он вынул наряды, а также золотые и серебряные украшения и подарил их Ревекке; ее брату и матери он также дал дорогие подарки.

И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

54 И он, и люди, что были с ним, ели, пили и остались ночевать. Когда на другое утро они поднялись, он сказал: – Отпустите меня, я хочу отправиться в путь к моему господину.

След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми.

55 Н о ее брат и мать ответили: – Пусть девушка останется с нами еще хотя бы десять дней; потом можешь идти.

А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.

56 Н о он сказал: – Не задерживайте меня, раз Господь даровал успех моему поручению. Отпустите меня в путь, чтобы мне вернуться к моему господину.

Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.

57 О ни сказали: – Позовем девушку и спросим ее.

А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.

58 О ни позвали Ревекку и спросили: – Пойдешь с этим человеком? – Пойду, – ответила она.

И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.

59 И они отправили в путь свою сестру Ревекку вместе с ее кормилицей, слугой Авраама и его людьми.

И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и Авраамовия слуга с хората му.

60 О ни благословили Ревекку и сказали: – Сестра наша, да будут потомки твои исчисляться тысячами тысяч; да овладеет потомство твое вратами своих врагов.

И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61 Р евекка и служанки собрались, сели на верблюдов и отправились за тем человеком. Так слуга взял Ревекку и отправился в путь.

Ревека и слугите ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

62 И саак вернулся из Беэр-лахай-рои – он жил в Негеве –

А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63 и вот, вечером он вышел в поле, и поднял взгляд и увидел, что идут верблюды.

И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили.

64 Р евекка тоже подняла взгляд и увидела Исаака; она спустилась с верблюда

Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата.

65 и спросила слугу: – Кто этот человек в поле, что идет нам навстречу? – Это мой господин, – ответил слуга. Тогда она взяла покрывало и набросила на себя.

Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66 С луга рассказал Исааку обо всем, что он сделал.

И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.

67 И саак ввел Ревекку в шатер своей матери Сарры и взял ее в жены. Она стала его женой, и он полюбил ее; и так Исаак утешился после смерти матери.

Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.